— Сега на Осма улица такива ли продават?
Не отговорих. Минах зад клетката й и забих плоския край на щангата под конструкцията. После натиснах с цялата си тежест и почувствах как клетката се повдига. Съвсем малко. Част от сантиметъра. Колкото позволява естествената еластичност на метала.
— Това е глупаво — отбеляза Лий. — Клетката е заварена от всички страни. Можеш да я преобърнеш, но аз пак ще съм вътре.
— Но не е свободно стояща — възразих.
— Не е хваната за пода с нищо.
— Но я държи връзката с канала, под тоалетната.
— Това достатъчно ли е?
— Надявам се. Ако я наклоня и връзката с канала издържи, подът ще се откъсне и тогава ще можеш да изпълзиш.
— А ще издържи ли?
— Хазарт. Нещо като състезание.
— Между какво?
— Законодателството от деветнайсети век и някоя калпава заваръчна работилница от двайсет и първи век, получила правителствена поръчка. Виждаш ли, че подът не е заварен по цялата дължина, а само на отделни места?
— Това е смисълът на точковото заваряване.
— Здраво ли е?
— Много здраво. Може би повече от тръбата за тоалетната.
— А може и да не е. През деветнайсети век в Ню Йорк имало холера. Голяма епидемия. Умрели много хора. Най-накрая старейшините на града разбрали къде е причината — смесването на води от помийните ями с питейната вода. Тогава направили истинска канализация. И определили стандарти за тръбите и свързващите елементи. След толкова години тези стандарти все още са включени в строителните изисквания. Тръбата за канала трябва да има широк фланец, легнал върху пода. Мога да се обзаложа, че болтовете, с които е свързана, са по-здрави от точковите заварки. Хората от деветнайсети век са проявявали прекалена предпазливост. По-голяма от днешните фирми, които бързат да получат пари от Министерството на вътрешната сигурност.
Лий се замисли за миг, после се усмихна.
— Значи или се измъквам незаконно от правителствена затворническа килия, или тръбата за тоалетната се къса от пода. И в двата случая попадам в лайната.
— Точно така.
— Чудесен избор.
— Твой е — казах.
— Действай тогава.
През две стаи чух да звъни телефон.
Коленичих и мушнах върха на щангата в положението, в което трябваше да бъде под долния хоризонтален прът на килията, но не чак толкова навътре, за да може да закачи и края на ламарината на пода. После странично я наместих точно под една от точковите заварки, където усилието щеше да бъде предадено нагоре от един от вертикалните прътове.
През две стаи телефонът спря да звъни.
Погледнах Лий и казах:
— Стъпи върху тоалетната чиния. Да помогнем, доколкото можем.
Тя се качи и запази равновесие. Обрах луфта на щангата, натиснах и подскочих с всички сили — веднъж, два пъти, три пъти. Сто и двайсет килограма движеща се маса, плюс натиск с лост от метър и двайсет. Случиха се три неща. Първо, щангата си издълба плитко гнездо в бетона под клетката, което не ми вършеше работа. Второ, цялата клетка леко се деформира, което също не ми вършеше работа. Трето обаче, отчупи се светло парче метал и изхвърча някъде.
— Това беше точка — обади се Лий. — От заварката.
Преместих щангата под следващата заварка на двайсетина сантиметра вляво. Наместих я както трябва и натиснах. Същите три резултата. Хрущене на натрошен бетон, скърцане на деформиран метал и откъсване на още едно метално топче.
През две стаи започна да звъни друг телефон. С различен тон. По-нетърпелив.
Отдръпнах се и си поех дъх. Преместих щангата още веднъж, този път на половин метър вдясно. Повторих процедурата и бях възнаграден с още една откъртена заварка. Минус три. Оставаха още много. Сега обаче можех да мушна ръце под долния хоризонтален прът, защото щангата го беше огънала нагоре на три места. Оставих я, клекнах с лице към клетката, мушнах ръце под пръта с дланите нагоре. Стиснах, поех си въздух и се приготвих да напрегна сили. Когато гледах за последен път Олимпийските игри, щангистите вдигаха повече от двеста и петдесет килограма. Смятах, че не мога да се справя с чак толкова. Но пък и за клетката трябваше доста по-малко.
През две стаи вторият телефон престана да звъни.
Зазвъня третият.
Напрегнах сили.
Едната страна на клетката се надигна около трийсет сантиметра. Ламариненият под изскърца и се огъна като хартия. Заварките обаче държаха. Третият телефон престана да звъни. Вдигнах поглед към Лий и изсумтях: