Освен онези, които са обучени за това.
Обръщах особено внимание на колите. Няма начин да откриете някого в Ню Йорк, ако не използвате автомобил. Градът просто е прекалено голям, за да е приложим друг метод. Синьо-белите полицейски патрулни коли се забелязват лесно. Силуетите им са характерни заради светлините на покрива. Така че ги виждах отдалеч. Всеки път щом се появеше полицейска кола, заставах в някой вход и сядах — поредният бездомник. През зимата този номер не би минал, защото нямах куп одеяла. Времето обаче още беше топло и истинските бездомници бяха по тениски.
По-трудно се забелязват необозначените полицейски коли. Приличат на всички останали, което е и целта. Вътрешната политика и бюджетите на полицейските органи обаче стесняват възможностите за избор до съвсем малък брой марки и модели. И повечето автомобили са неподдържани. Те са мръсни, раздрънкани, олющени.
Необозначените коли на федералните агенции не са такива. Същите марки, същите модели, но най-често са нови и лъснати до блясък. Лесно се забелязват, но не е лесно да ги отличиш от някои коли под наем. Фирмите за отдаване на лимузини използват същите модели и марки. И униформените им шофьори ги поддържат изрядно. Прекарах известно време в хоризонтално положение в един вход и гледах как по улицата минават само такива автомобили. Стори ми се странно, но после си спомних какво ми беше казала Тереза Лий — че отделът за борба с тероризма на нюйоркската полиция използва фалшиви таксита. След това започнах да залагам повече на предпазливостта.
Смятах, че хората на Лайла Хот ще използват коли под наем. От „Херц“, „Ейвис“, „Ентърпрайз“ и така нататък. И те използваха специфични марки и модели, предимно местно производство, но чисти и добре поддържани. Видях доста, които отговаряха на критериите, и доста, които не отговаряха. Вземах всички възможни мерки, за да не ме открият от полицията, и всички възможни мерки, за да ме открият хората на Лайла Хот. Късният час помагаше. Опростяваше нещата. Категоризираше населението. Повечето невинни наблюдатели си бяха у дома и спяха. Вървях около половин час, без да се случи нищо.
До един и половина през нощта.
Докато не стигнах до Двайсет и втора улица.
51
По една случайност отново видях момичето с териера. Движеше се в южна посока по Бродуей, към Двайсет и втора улица. Кучето подмокряше някои стълбове и пренебрегваше други. Минах покрай тях и териерът се разлая. Обърнах се, за да проверя дали няма някаква опасност, и с периферното си зрение зърнах черна краун Виктория да идва по Двайсет и трета улица. Чиста, излъскана, с антени като игли, стърчащи от капака на багажника, които видях на светлината на задните фаровете.
Намали до скоростта на пешеходец.
На това място Бродуей е двойно по-широк. Шест ленти, всички в посока юг, разделени след светофара от тесен пешеходен остров в средата. Бях на левия тротоар. До мен имаше жилищен блок. По-нататък — магазини. Вдясно през шестте ленти на Бродуей беше Флетайрън Билдинг. По-нататък — пак магазини.
Право напред имаше вход за метрото.
Момичето с кучето зад мен сви вляво и влезе в блока. Видях фоайе и портиер, седнал зад бюро. Колата спря във втората от шестте ленти. Задната я задмина и фаровете й очертаха двама мъже на предните седалки. Седяха и не мърдаха. Може би гледаха снимка, може би чакаха инструкции или се обаждаха за подкрепление.