— Тя призна ли?
— В определена степен.
— Добре. Къде е тя в момента?
— Не знам точно. Струва ми се, че е някъде на изток от Пето Авеню и на юг от Петдесет и девета улица.
— Защо мислиш така?
— Използва „Четири сезона“ за фасада. Защо й е да пътува дълго?
— В Куинс е била изгорена кола, взета под наем. Колегите смятат, че четиримата са я използвали, за да се доберат до Манхатън. После са я зарязали и са стигнали до летището с онзи влак, който се движи по естакадата.
Кимнах отново.
— Лайла каза, че колата, която са използвали, вече не съществува.
— Ето го най-важното обаче — продължи Лий. — Четиримата не са излетели за Лондон, Украйна или Русия. Отправили са се към Таджикистан. Не и с директен полет.
— Къде е това?
— Не знаеш ли?
— Тези нови държави ме объркват.
— Таджикистан е до Афганистан. Имат обща граница. Както и с Пакистан.
— До Пакистан има директни полети.
— Точно така. Излиза, че четиримата са или от Таджикистан, или от Афганистан. Ако не искаш да бие много на очи, че отиваш в Афганистан, първо отиваш в Таджикистан и после пресичаш границата с пикап. Пътищата са лоши, но и Кабул не е далеч.
— Добре.
— И още нещо. В Министерството на вътрешната сигурност имат инструкция за действие. Нещо като компютърен алгоритъм. Могат да проследяват групи хора по сходство на маршрутите и резервациите. Оказва се, че четиримата са влезли в страната преди три месеца от Таджикистан заедно с други хора, включително две жени с паспорти от Туркменистан. Едната била на шейсет, другата — на двайсет и шест. Минали заедно паспортния контрол и заявили, че са майка и дъщеря. Агентите от министерството са готови да се закълнат, че паспортите са истински.
— Добре.
— Значи Хот не са украинки. Всичко, което са ни казали, е лъжа.
Разсъждавахме върху това мълчаливо в продължение на двайсет дълги секунди. Припомних си всичко, което Лайла ми беше казала, и го изтрих от паметта си, едно по едно. Все едно вземаш папки от чекмедже, прелистваш ги и после ги хвърляш на боклука.
— Видях паспортите им в „Четири сезона“ — казах. — Заприличаха ми на украински.
— Били са фалшиви — отбеляза Лий. — Иначе щяха да ги използват на границата.
— Лайла има сини очи — казах.
— Забелязах — кимна Лий.
— Къде точно е Туркменистан?
— И той е до Афганистан. Имат по-дълга обща граница. Афганистан граничи с Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Пакистан. По часовниковата стрелка, като започнем от Залива.
— Беше по-лесно, когато всичките бяха Съветски съюз.
— Не и ако трябваше да живееш там.
— Туркменистан и Афганистан близки ли са в етническо отношение?
— Вероятно. Границите там са съвсем произволни. Отразяват исторически случайности. Важните разделения в региона са между племената. Линиите по картата нямат нищо общо с това.
— Ти май знаеш доста за региона?
— Нюйоркската полиция знае за региона повече от ЦРУ. Налага ни се. Имаме там свои хора. Разузнаването ни е по-добро, отколкото на всички останали.
— Може ли човек от Афганистан да получи паспорт от Туркменистан?
— Като се премести там ли?
— Като поиска помощ и му окажат помощ.
— От етнически симпатизанти ли?
Кимнах.
— Може би под масата.
— Защо питаш?
— Някои афганистанци имат светлосини очи. Особено жените. Някакъв странен ген.
— Мислиш, че двете Хот са от Афганистан?
— Знаеха страшно много за конфликта със Съветите. Подробностите бяха съвсем точни, макар и леко украсени.
— Може да са чели книги.
— Не. Познават усещанията. Атмосферата. Например старите шинели. Тези подробности не са широко известни. Това е вътрешна информация. Публично се твърдеше, че Червената армия е отлично оборудвана поради очевидни причини. Нашата пропаганда твърдеше същото за тях, по също толкова очевидни причини. Но не беше истина. Червената армия се разпадаше. Много от онова, което чух от Лайла, ми прилича на автентична информация от първоизточника.
— Е, и?
— Светлана може наистина да се е сражавала там. Само че на другата страна.
Лий се замисли за миг.
— Мислиш, че са жени от някое афганистанско племе?
— Ако Светлана наистина се е сражавала, и то не за Съветския съюз, значи трябва да са такива.
Лий отново се замисли.
— И в такъв случай Светлана е разказала всичко от обратната страна. Всичко е било обърнато. Включително и зверствата.
— Да — съгласих се. — Не ги е преживяла. Извършвала ги е.