— Бил, слушай ни внимателно — рече гласът. — Бе ни изключително трудно да се свържем с тебе, а трябва да ти съобщим нещо много важно.
Бил се усъмни в истинността на това твърдение. Вече нищо не беше важно.
— Намираме се на една много отдалечена от теб планета — продължи гласът, звучащ едновременно приятелски и тревожно. — Ти си единственото човешко същество, с което успяхме да установим контакт. Длъжен си да разбереш това, което ти казваме.
Бил почувства лека тревога, макар и по един по-скоро абстрактен начин, тъй като сега му бе трудно да се замисли върху собствените си проблеми. Дали трябваше да се разтревожи от това, че бяха започнали да му се причуват гласове? Може би ще е по-добре да не се тревожиш, доктор Крос. Щом гласовете още не те дразнят, нека продължават да си говорят.
— Добре — отвърна с безразличен тон. — Продължавайте. Говорете ми. Нямам нищо против, стига да ми кажете нещо интересно.
Настъпи кратка пауза, след което гласът отново се обади, вече определено изпълнен с тревога.
— Не те разбираме. Това, което имаме да ти кажем, не е просто интересно. Ще ти съобщим информация, която трябва веднага да предадеш на вашето правителство, тъй като става дума за самото съществуване на цялата ви раса.
— Слушам ви — каза Бил. — Така времето минава по-лесно.
На петстотин светлинни години от него жителите на Таар проведоха кратко съвещание. Нещо не изглеждаше съвсем наред, но не успяха да определят какво. Без съмнение опитът им за установяване на контакт бе успешен. Не очакваха обаче подобна реакция. Е, щяха да продължат събеседването и да се надяват всичко да мине добре.
— Слушай, Бил — продължиха, — нашите учени току-що откриха, че вашето Слънце след три дни ще избухне. По-точно, след седемдесет и четири ваши часа. Това няма как да бъде предотвратено, но не е необходимо да се тревожите. Ако направите това, което ви кажем, ще се спасите.
— Продължавайте — отвърна Бил. Тази халюцинация наистина си я биваше.
— Можем да създадем нещо като мост, всъщност своеобразен тунел през пространството, като този, който виждаш сега. Теоретическите аспекти на направата му биха били твърде трудно разбираеми за вас, дори и за вашите математици.
— Почакайте! — възропта Бил. — Та аз съм математик. При това достатъчно добър, смея да кажа, дори и когато съм трезвен. За тези неща съм чел открай време в научнофантастичните списания. Предполагам, че имате предвид прякото преминаване през едно по-висше пространствено измерение. Това е стара работа, още от времената преди Айнщайн.
Бил осъзна, че събеседниците му почувстваха искрена изненада.
— Не знаехме, че сте толкова напреднали в научно отношение — казаха жителите на Таар. — Нямаме обаче време да се занимаваме с теория. Сега важното е, че ако влезеш в отвора пред теб, ще се окажеш веднага на друга планета. Това е, както ти се изрази, пряко преминаване. В този конкретен случай — през тридесет и седмото измерение.
— И къде бих се озовал? Във вашия свят ли?
— А, не. Ти тук не би могъл да живееш. Във Вселената обаче съществуват много планети, подобни на Земята, и открихме една, която ще ви подхожда. Ще създадем мостове като този по цялата Земя, така че ще е достатъчно вашите хора просто да преминат по тях, за да се спасят. Разбира се, когато се окажете в новия си дом, ще ви се наложи да започнете изграждането на вашата цивилизация отначало, но това е единствената ви надежда за спасение. Предай на хората това послание и им обясни какво трябва да направят.
— Много ще ме послушат — отвърна Бил. — Защо не се свържете направо с президента?
— Защото успяхме да установим контакт единствено с твоя разум. До другите не успяхме да проникнем. Не разбрахме защо.
— Аз бих могъл да ви обясня — каза Бил, като огледа почти изпразнената бутилка. Парите за нея не се оказаха хвърлени на вятъра. Странно нещо е човешкият разум. Не ще и дума, че в целия този диалог нямаше нищо оригинално. Бе съвсем лесно да се види откъде бяха се появили тези идеи. Миналата седмица бе прочел един разказ за края на света. Колкото до мостовете и тунелите през Космоса, те съвсем ясно бяха мисловната компенсаторна реакция на човек, занимавал се цели пет години с трудни за управление ракети.
— А какво все пак точно ще стане, ако Слънцето избухне? — попита Бил внезапно, за да изненада халюцинацията си.
— Планетата ви незабавно ще се разтопи. А и всички останали планети, включително Юпитер.
Бил нямаше как да не се съгласи, че това бе нещо грандиозно. Позволи на ума си да се занимае с тази мисъл. Колкото повече я анализираше, толкова повече започна да му харесва.