— Мила моя халюцинацийо — рече съчувствено, — ако ти вярвах, знаеш ли какво щях да ти кажа?
— Ти трябва да ни повярваш! — чу се отчаян вик от светлинни години разстояние.
Бил не му обърна внимание. Готвеше се да изложи своите съображения.
— Щях да ти кажа следното: че това е най-хубавото нещо, което би могло да се случи. Това би спестило на хората много страхове и страдания. Вече никому не би се наложило да мисли повече за руснаците, за атомната бомба и за поскъпването на живота. Би било наистина прекрасно. Всеки би искал да се случи точно това. Много мило бе от твоя страна, че се яви и ме предупреди. Най-добре е обаче сега да си отидеш, като не забравиш да си прибереш моста.
Тези думи предизвикаха суматоха в Таар. Мозъкът на Върховния Учен, плуващ като голям корал в своя резервоар с хранителен разтвор, леко пожълтя по краищата, нещо, което не му се бе случвало от пет хиляди години, от времето на нашествието на ксантилите. Поне петнадесетина психолози получиха нервни кризи и така и не се съвзеха напълно. Главният компютър в Института по космофизика започна да дели всички числа в паметта си на нула и бушоните му изгоряха.
През това време на Земята Бил Крос продължаваше своя монолог.
— Погледнете ме — каза, — сочейки с разтреперен пръст към гърдите си. — От дълги години се опитвам да измисля ракети, които да вършат нещо полезно, а ми позволяват да конструирам само управляеми ракетни снаряди, за да се избием помежду си. Слънцето ще свърши тази работа по-добре от нас, а пък ако ни дадете нова планета, и с нея ще постъпим по същия начин.
Направи кратка пауза и сетне продължи да излага мрачните си мисли.
— Отгоре на всичко Бренда напусна града, без дори да остави писмо. Надявам се да разберете защо не съм ентусиазиран от вашето бойскаутско начинание.
Бил си даде сметка, че в това си състояние не му бе по силите да произнесе думата „ентусиазиран“. Оказа се, обаче, че можеше да го направи мислено, нещо, което прие като интересно научно откритие. Дали ако се напиеше още повече, щеше да може да произнася само едносрични думи?
Жителите на Таар, почти напълно отчаяни, отново изпратиха мисловно послание през междузвездния тунел.
— Бил, не вярваме, че говориш сериозно! Нима всички човешки същества са като теб?
Това бе наистина интересен философски въпрос. Бил положи усилия да го разбере, доколкото му позволяваше това топлата розова мараня, която бе започнала да го обгръща. Всъщност нещата можеха да се развият още по-зле. Можеше да си намери друга работа, ако не за друго, то за да си направи удоволствието да каже на Портър къде точно да завре трите си генералски звезди. Колкото до Бренда, нали и жените бяха като такситата, след минута винаги ще се появи ново.
За щастие в чекмеджето със строго засекретените материали имаше още една бутилка уиски. Щастлив ден! Неуверено се изправи на крака и прекоси стаята.
Планетата Таар за последен път се свърза със Земята.
— Бил! — чу се отчаян вик. — Не е възможно всички човешки същества да са като теб!
Бил се извърна и погледна в тунела. Колкото и да бе странно, наистина изглеждаше изпълнен с прашинки от звездна светлина, и освен това бе красив. Бил се изпълни с чувство на гордост — не всеки човек можеше да си въобрази такова нещо.
— Като мен ли? — попита. — Не са, разбира се. — Сетне се усмихна дяволито от светлинни години разстояние, тъй като засилващото се опиянение започна да размива песимизма му. — Някои хора са много по-лоши от мен. Аз съм по-скоро един от свестните — добави.
На лицето му се изписа леко учудване, тъй като тунелът внезапно изчезна и на неговото място се появи добре познатата му варосана тухлена стена. Планетата Таар разбра, че е претърпяла поражение.
— Тази халюцинация свърши — каза си Бил. — Да видим каква ще е следващата.
Следваща халюцинация обаче нямаше, тъй като след пет секунди изгуби съзнание, тъкмо когато ръката му докосна шифъра на чекмеджето.
Как протекоха следващите два дни не можа да осъзнае. Напълно забрави разговора.
На третия ден съобрази, че се опитва да си припомни нещо. Дали междувременно не се бе явила Бренда, за да му прости?
Четвърти ден, разбира се, нямаше.