Бебето различаваше кога влизат и излизат двата хубави Бели куба, които винаги, когато беше будно, бяха край него. Имаше още един куб, сив, който идваше в определени дни. Но обикновено прекарваше с двата Бели куба, които се грижеха за него и го обичаха.
То погледна единия топъл, по-закръглен и по-мек Бял куб и издаде тихичък чуруликащ звук на задоволство.
Белият куб го нахрани. То бе доволно и растеше. Всичко му бе близко и хубаво.
Настъпи новата, 1989 година.
Космически кораби профучаваха по небето, бръмчаха хеликоптери и топлите калифорнийски ветрове разцъфваха.
Питър Хорн тайно донесе в къщи големи пластинки от специално отляно синьо и сиво поляризирано стъкло. През тях разглеждаше своето „дете“. Но нищо. Пирамидката си оставаше пирамидна, все едно дали чрез рентгенови лъчи или през жълт целофан ще я гледа. Препятствието бе непреодолимо. Хорн постепенно се върна към пиенето.
В началото на февруари стана голямо събитие. Като се върна един ден в къщи, Хорн с ужас забеляза тълпа съседи, насъбрани на поляната пред къщата му. Някои от тях седяха, други стояха прави, трети се разхождаха наоколо със слисани изражения.
Поли развеждаше из двора „детето“.
Беше много пияна. Държеше синята пирамидка за ръка и я разхождаше нагоре-надолу. Не забеляза приземяването на хеликоптера, но пък и не обърна особено внимание на Хорн, като го видя да дотичва.
Един съсед се обърна към него:
— О, мистър Хорн, какво симпатично нещо. Къде го намерихте?
Някой друг се обади:
— Хей, ама вие сте били страшен пътешественик, Хорн. От Южна Америка ли го взехте?
Поли вдигна пирамидката.
— Кажи „татко“! — викаше й тя, опитвайки се да спре погледа на съпруга си.
— Фюиит! — изсвири пирамидната.
— Поли! — извика Питър Хорн.
— Дружелюбно е като куче или котка — обясняваше Поли, развеждайки детето. — О, не, не е опасно. Като бебе е дружелюбно. Съпругът ми го донесе от Афганистан.
Съседите почнаха да се разотиват.
— Чакайте — махна им Поли. — Не искате ли да видите моето бебе? Не е ли просто очарователно!
Той я удари през лицето.
— Моето бебе — изрече тя на пресекулки.
Той я удари още няколко пъти, докато тя престана да повтаря тези думи и колабира. Той я вдигна на ръце и я занесе в къщата. После се върна да вземе Пай, прибра и него и седна да телефонира в Института.
— Доктор Уолкот, Хорн се обажда. Ако може да приготвите екипа. Тази вечер или никога.
Долови колебание. Доктор Уолкот въздъхна.
— Добре. Доведете жена си и детето. Ще се опитаме да уредим нещо.
Затвориха.
Хорн отиде при пирамидката и почна да я разглежда.
— Съседите казаха, че е страшен — рече жена му, легнала на кушетката, очите й бяха затворени, устните потръпваха.
Институтът миришеше на чисто, дезинфекцирано и стерилно. Доктор Уолкот вървеше по коридора, следван от Питър Хорн и съпругата му Поли, която носеше Пай на ръце. Отвориха една врата и се озоваха в просторна зала. В средата имаше две маси с надвесени над тях черни капаци.
Зад масите се виждаше сложна апаратура с циферблати и лостчета. Чуваше се едва доловимо бръмчене. Питър Хорн погледна бегло Поли.
Уолкот й подаде чаша с някаква течност.
— Изпийте това.
Тя го изпи.
— А сега седнете.
Двамата седнаха. Лекарят скръсти ръце и ги погледна.
— Искам да ви обясня какво сме правили през последните няколко месеца по вашия въпрос — почна той. — Опитах се да измъкна бебето от четвъртото му, пето или шесто дяволско измерение, в което се намира Всеки път, когато го оставяхте на контролен преглед, ние се занимавахме с този проблем. Сега вече имаме някакво разрешение, но то с нищо не може да ни помогне да измъкнем бебето от измерението, в което съществува.
Поли се облегна назад. Хорн само следеше внимателно думите на лекаря. Уолкот се наведе напред.
— Пай не мога да измъкна, но мога вас да прехвърля в неговото измерение. Това е. — Той разтвори ръце.
Хорн погледна апаратурата в ъгъла.
— Искате да кажете, че можете нас да ни прехвърлите в измерението на Пай?
— Ако решите, че ви е нужно.
Поли мълчеше. Държеше спокойно бебето и го гледаше.
Доктор Уолкот продължи обясненията си.
— Открихме каква серия от механически и електрически неизправности е заставила Пай да се озове в сегашното състояние. Тази злополука и въпросното натоварване можем да възпроизведем. Но него да върнем обратно, това е съвсем друго нещо. Може би ще бъдат необходими един милион опити и неудачи, преди да улучим комбинацията. Комбинацията, която го прехвърли в друго измерение, беше случайна, но за щастие ние я забелязахме, наблюдавахме и регистрирахме. Но нямаме никакви данни за връщането обратно. Трябва да работим в пълен мрак. Затова ще ни бъде по-лесно вас да прехвърлим в четвъртото измерение, отколкото да върнем Пай в нашето.