Стивън Кинг
Утринни доставки (Млекар № 1)
Зората бавно обливаше улица Калвър.
За всеки, който се беше събудил вкъщи, нощта продължаваше да е черна, но всъщност зората се бе промъкнала на пръсти от половин час вече. В големия клен на ъгъла на улица Калвър и Авеню Балфур, червена катеричка премигна и впи безсънния си взор в спящите къщи. Малко по надолу по улицата едно врабче се качи в птичата вана на МакКензи и започна да пръска перлени капчици. Малка мравка лъкатушеше по улицата и попадна на шоколадова трошичка в една захвърлена опаковка от някакво десертно блокче.
Нощният бриз, който бе шумолил в листата и бе надувал пердетата, сега започна да утихва. Кленът на ъгъла потръпна, зашумоля за последен път и замря в очакване на пълната увертюра, която щеше да последва този тих пролог.
Една тънка светла ивица обагри източното небе. Малките пиленца започнаха предпазливо да се разбуждат, сякаш се страхуваха сами да поздравят деня.
Катеричката се скри в дупката в стъблото на клена.
Врабчето кацна на ръба на ваничката и също замря.
Мравката също затихна до съкровището си като библиоман, който се е замислил над рядка книга.
Улица Калвър тихо затрептя на огрения от слънцето край на планетата — движещият се ръб, който астрономите наричат терминатор.
Нейде в тишината се надигна звук, дискретно се усили и в един момент на човек можеше да му се стори, че през цялото време е бил там, скрит под по-силните шумове на нощта, които постепенно бяха затихнали. Той се усили, стана по-ясен, и се превърна в скромно приглушения мотор на камиончето за мляко.
То зави от Балфур и излезе на Калвър. Беше хубав камион, бежов, с червени надписи от двете страни. Катеричката изскочи от сбръчканата уста на дупчицата си като език, погледна камиона и след това забеляза нещо, което й приличаше на храна. Спусна се надолу по ствола на първото след него. Врабчето хвръкна. Мравката взе толкова шоколад, колкото можеше да носи и тръгна към мравуняка си.
Птичките започнаха да пеят по-силно.
На следващата улица залая куче.
Надписите от двете страни на камиона гласяха:
МЛЕКАРНИЦАТА НА КРАМЕР.
Имаше нарисувана бутилка мляко, а под нея:
УТРИННИТЕ ДОСТАВКИ
СА НАШАТА СПЕЦИАЛНОСТ!
Млекарят носеше сиво-синя униформа и висока шапка. На джобчето му бе изписано със златен конец името: СПАЙК. Той си подсвиркваше заедно с приятното подрънкване на бутилките в леда зад гърба му.
Спря камиона до бордюра пред къщата на МакКензи, взе кошницата с бутилките мляко, които бяха на пода до краката му и изскочи на тротоара. Спря за миг, за да вдъхне аромата на въздуха, свеж, нов и безкрайно тайнствен, и след това с твърда стъпка се отправи по пътеката към вратата.
Малко квадратче бяла хартия бе закрепено за пощенската кутия с магнит, който приличаше на домат. Спайк прочете написаното като го гледаше отблизо, четеше бавно, както човек би чел послание, което е намерил запечатано в стара бутилка покрита със сол.
1 л мляко
1 кофичка сметана
1 портокалов сладолед
Млекарят Спайк погледна замислено кошницата си, постави я на земята, извади от нея млякото и сметаната. Пак разгледа бележката, вдигна доматовидния магнит, за да се убеди, че не е пропуснал нито точка, нито запетайка, нито тиренце, които биха могли да променят значението на нещата, кимна, остави магнита на мястото му, вдигна кошницата и се върна в камиона.
Задната част на камиона бе влажна, мрачна и хладна. Във въздуха имаше прокиснал, червив дъх. Той трудно се сливаше с миризмата на млечни продукти. Портокаловият сок бе отзад. Той издърпа една кутия от леда, пак кимна и се върна по пътеката. Остави сока до млякото и сметаната и се върна в камиона си.
Недалече от тук, изсвири сирената в перачницата, където работеше Роки. Помисли си как Роки пуска големите машини в изпаренията и жегата и се усмихна. Може би щеше да се види с Роки по-късно. Може би довечера… когато свърши с доставките.
Спайк запали камиона и продължи. Един транзистор с ремък от изкуствена кожа висеше на една изцапана с кръв касапска кука, извита на тавана в кабината. Той го включи и тиха музика се противопостави на шума на мотора, докато отминаваха край къщата на МакКарти.
Бележката на госпожа МакКарти си беше на обичайното място, пъхната в процепа за вестници. Беше максимално кратка:
Шоколадово
Спайк извади химикалката си, надраска през нея Поръчката изпълнена и я пусна през процепа за вестници. След това се върна в камиона. Шоколадовото мляко бе подредено в дъното на хладилния камион, близо до страничните врати, защото много се продаваше през юни. Той погледна към хладилниците, после пресегна и взе една от празните картонени кутии за шоколадово мляко, които държеше в отдалечения ъгъл. Кутиите естествено бяха кафяви, един весел малчуган подскачаше над надписа, който информираше консуматора, че това е МЛЕЧНА НАПИТКА „КРАМЕР“ ЗДРАВОСЛОВНА И ВКУСНА СЕРВИРА СЕ ГОРЕЩА ИЛИ СТУДЕНА ДЕЦАТА УМИРАТ ЗА НЕЯ!