Тао Ган се опита да улови погледа на съдията Ди, тъй като описанието на Лън напълно съответстваше на Сън Гуй и сестра му. Но магистратът продължаваше да гледа втренчено посетителя. После рязко заяви:
— Това означава, че мога веднага да пусна баща ви на свобода, а вместо него да арестувам вас. Защото преди малко стана ясно, че вие, за разлика от баща си сте били напълно в състояние да извършите убийството.
Младият мъж зяпаше онемял в съдията.
— Не съм го убил аз! — избухна развълнувано той. — Мога да го докажа. Имам свидетел, който…
— Така си и знаех! Не сте били сам. Един младеж на ваша възраст няма да излезе току-така да се разхожда из гората в лунна нощ. Само някой зрял мъж би се наслаждавал на подобна самота. Кажете кое е било момичето?
— Камериерката на майка ми — отвърна почервенял от неудобство младият Лън. — Вкъщи, естествено, не можем да се срещаме. Затова понякога ходим в горската хижа на склона. Тя ще потвърди, че сме били заедно на разходка, но няма да може да ви каже нищо повече за хората на пътеката, защото аз вървях пред нея и ги скривах от погледа й — той погледна плахо съдията и добави: — Възнамеряваме да се оженим, ваше превъзходителство. Но ако баща ми узнае за…
— Добре, добре. Идете в канцеларията и кажете на старши писаря да приеме показанията ви. Ще ги използвам в съда само в краен случай. А сега можете да тръгвате.
Младежът вече излизаше, когато Тао Ган го запита:
— Дали по-дребната фигура не би могла да е на момиче?
— Ами, как да ви кажа, не успях да ги разгледам добре. Но сега, като ме попитахте… Не е изключено да е била жена.
Щом посетителят излезе, Тао Ган заговори възбудено:
— Сега вече всичко си идва на мястото, господарю!
Съдията Ди вдигна ръка:
— Почакай малко, Тао Ган. Към такъв заплетен случай трябва да се подхожда внимателно. Нека първо ти съобщя за резултата от проверките. Най-напред, онзи служител на Лън излезе голям негодник и доносник. След кръстосан разпит разбрахме, че когато е видял как момичето слага пръстена на гишето, Лън го е прогонил. Между тях са застанали нови клиенти и оттук насетне той е могъл да види само как посетителката грабва пръстена и си излиза. Сам си е измислил, че са си шушукали, за да докаже какъв развратник е началникът му. А данъчните измами си остават непроверено подмятане. Пуснах го да си ходи, но преди това го предупредих строго, че съществува закон за клеветата, и пратих да призоват в съда старейшината на банкерската гилдия. Той ми съобщи, че господин Лън е много заможен човек, който нерядко прави и жестове на благотворителност. Не би се отказал да поизмами, падне ли му сгода, затова човек трябва да е нащрек, когато си има работа с него, но все пак се придържа към основните правила. Пътува много и прекарва голяма част от времето си в съседния окръг Чанбей, не се знае точно по какви дела. Второ, Лън наистина се е спречкал сериозно на пияна глава с приятеля си златар. Трето, началникът на стражата е успял да издири двама от младежите, които са закачали Лън по пътя. Според тях той наистина за пръв път виждал стария скитник, който обаче се надигнал веднага щом отминала носилката с лихваря. Известно време сипел люти закани срещу него, наричал го проклет тиранин, но накрая си тръгнал. Младежите споменаха обаче нещо много любопитно — според тях битият не говорел като скитник, а като образован човек. Възнамерявах да разпитам Уан дали лихварят Лън наистина е бил толкова пиян, когато се е прибрал у дома, но след като чух думите на собствения му син, вече не е необходимо — съдията допи чая си и добави: — Кажи сега ти какво научи в града?
— Първо трябва да ви съобщя, господарю, че младият Лън е разпитвал най-подробно стражите за трупа, намерен в хижата. Това вече няма значение, защото съм убеден, че момчето не си измисля тази история за двамата на горската пътека.
Магистратът кимна в знак на съгласие:
— И аз мисля, че не лъжеше. Според мен е прям и честен момък, много по-съвестен от баща си.
— Има вероятност хората, които е видял, да са били бандитът Сън Гуй и сестра му, голяма хубавица. Главатарят на просяците ме насочи към странноприемницата, където бяха отседнали заедно с друг нехранимайко — на име Чан. С тях е имало и четвърти човек, но е изчезнал някъде. Чух Сън Гуй да навиква девойката, че провалила някаква работа с чичо Туан и не успяла да му измъкне изумрудения пръстен. Явно мъртвецът се е казвал Туан. И тримата са от друг окръг, но познават някакъв местен главатар на банда, наричан Пекаря. Успях да ги заблудя и сега и тримата са в тъмницата.
— Отлично! — възкликна съдията Ди. — И как ги пипна тъй бързо?