— Е — рече с въздишка той, — да вървим. Една малка разходка няма да ни се отрази зле.
Повика с пръст офицера и му нареди да ги придружи с двама стражници. Излязоха през задния вход от сградата на съда и тръгнаха по тясната кална пътечка. Не след дълго началникът на стражата зърна следа от човешки крак, обърната към гората.
Пътеката лъкатушеше по склона и все пак стръмнината доста ги измори. Не срещнаха жива душа, а единственото, което чуваха, бе песента на птичките във върхарите. След петнайсетина минути офицерът спря и посочи към няколко високи дървета недалеч от тях.
— Ето го мястото, ваше превъзходителство — съобщи той.
Скоро се озоваха на неголяма поляна, обградена от грамадни дъбове. В дъното се белееше малка дърварска хижа със сламен покрив, блеснал от росата. Вратата беше затворена, единственият прозорец — с капаци. Пред прага се мъдреше дръвник, отсечен от дънера на старо дърво, до него — наръч слама. Беше тихо като в гроб, изглежда, наоколо действително нямаше никой. Съдията Ди прекоси високата влажна трева и отвори вратата. В полумрака вътре съзря чамова маса с две столчета, а до стената в дъното — прост дъсчен нар. На пода пред него лежеше неподвижна мъжка фигура, облечена в куртка и панталони от избелял син плат. Челюстта му беше неестествено провиснала, очите — изцъклени.
Магистратът се извърна бързо и нареди на началника да разтвори капаците на прозореца. После двамата с Тао Ган коленичиха до проснатия мъж. Беше доста възрастен, слаб и висок. Имаше широко лице с правилни черти, косата, мустаците и късата, грижливо подстригана брада бяха посивели. Кичурите по темето бяха сплъстени от засъхналата кръв. Дясната ръка беше свита пред гърдите, лявата — изпъната покрай тялото. Съдията Ди направи опит да я повдигне, но тя беше напълно вкочанена.
— Явно смъртта е настъпила през нощта — промърмори той.
— А какво се е случило с лявата му ръка, господарю? — попита Тао Ган.
Четири от пръстите на дланта бяха отсечени до ставите, от тях бяха останали кървави чуканчета. Само палецът бе непокътнат. Съдията грижливо разгледа загорялата от слънцето обезобразена длан.
— Виждаш ли тази тясна ивица бяла кожа край показалеца, Тао Ган? Неправилната й линия съответства на преплетените дракони от изумрудения пръстен. Точно както си мислех. Човекът, който лежи тук, е притежателят на пръстена и несъмнено е бил убит — той се изправи и нареди на началника на стражата: — Изнесете тялото навън!
Докато стражниците вдигаха покойника, съдията Ди и Тао Ган набързо претърсиха помещението. Подът, масата и двете столчета бяха покрити с дебел слой прах, но дъсченият нар беше грижливо изчистен. Нямаше нито едно петънце кръв. Тао Ган посочи многобройните размесени стъпки по прашния под и отбеляза:
— Явно снощи тук е имало неколцина посетители. Тази следа, изглежда, е оставена от малка, заострена отпред женска обувка. А другата до нея е от мъж, при това доста едър.
Съдията кимна, известно време оглежда пода, след това заяви:
— Не виждам явни следи от влачене на трупа по пода, значи са го пренесли на ръце. Почистили са грижливо нара, а после, вместо да положат тялото върху него, са го оставили на пода. Странно! Хайде още веднъж да огледаме трупа — вече отвън, съдията Ди посочи към наръча слама и заключи: — Всичко си идва на мястото, Тао Ган. Забелязах няколко сламки по козината на гибона. Докато са пренасяли жертвата в хижата, пръстенът се е изплъзнал от отсечения ляв показалец и се е търкулнал в сламата. Рано тази сутрин гибонът е минал оттук, зърнал е със зоркото си око блестящия предмет и веднага го е грабнал. На нас ни бяха нужни петнайсет минути по виещата се пътечка, за да дойдем в хижата, но за едно животно прекият път по склона до резиденцията е много по-кратък. Само за няколко минути може да се спусне долу през короните на дърветата.
Тао Ган се наведе и огледа дръвника.
— И тук не виждам следи от кръв, господарю. Освен това няма и помен от четирите отсечени пръста.
— Явно мъжът е бил осакатен и убит някъде другаде — заключи съдията. — Пренесли са трупа тук по-късно.
— Тогава убиецът трябва да е бил доста якичък. Не е лесно да мъкнеш труп по нанагорнището. Освен, разбира се, ако някой не е помагал.
— Претърси убития!
Докато Тао Ган тършуваше в дрехите, съдията Ди внимателно огледа главата на жертвата. Реши, че черепът е бил ударен отзад с малък, но твърд предмет, вероятно железен чук. После се зае да изследва неосакатената дясна ръка. Дланта и вътрешната част на пръстите се оказаха малко грапави, но ноктите бяха дълги и добре поддържани.