Съдията Ди прочете заключението, вдигна очи и попита регистратора:
— А какво ще кажете за краката?
— От общия им вид личи, че мъжът е бил скитник, ваше превъзходителство. На обичайните за такива хора места видях мазоли, а ноктите са изпочупени. Има типични ходила на скитник, който ходи продължително време бос.
— Ясно. Някой разпозна ли го?
— Не, ваше превъзходителство. Наблюдавах как всички служители в съдилището минаха в редица по един и огледаха трупа. Никой не го е виждал преди това.
— Благодаря ви. Можете да си тръгвате.
Началникът на стражата, който изчакваше в коридора да приключат, докладва, че е пристигнал господин Уан, аптекарят. Съдията Ди събра ветрилото си.
— Нека влезе! — нареди той.
Новодошлият беше дребен пъргав човек, леко прегърбен, но спретнат, с черна копринена роба и квадратна шапка. Имаше бледо лице на саможивец, украсено с катраненочерни мустаци и заострена брадичка. След като се поклони учтиво, той вдигна очи към съдията, който го заговори любезно:
— Моля седнете, господин Уан. Тук не сме в съдебната зала. Съжалявам за безпокойството, ала са ми необходими сведения за някои места горе в планината. През деня вие несъмнено прекарвате повечето време в дюкяна си на градския пазар, но както разбрах, нощувате в планинската си къща.
— Така е, ваше превъзходителство — отвърна Уан със сдържана учтивост. — Там е много по-хладно, отколкото долу в града.
— Съвършено вярно. Чух, че снощи някакви скитници са кръстосвали района.
— Не, всичко беше спокойно, ваше превъзходителство. Вярно, понякога се мяркат скитници и всякакви нехранимайковци. Обикновено нощуват в гората, тъй като се страхуват да слизат вечер в града, за да не ги арестува нощната стража. Всъщност тяхното присъствие е единственото, което смущава спокойствието в този иначе прелестен кът. Понякога чуваме как се карат и крещят по пътищата, но всички вили в района, включително и моята, са оградени с високи зидове, затова не се страхуваме от опити за кражба и не обръщаме внимание на тези нарушители на горския мир.
— Много ще ви бъда задължен, господин Уан, ако разпитате слугите си. Разправията може да е станала не на планинския път, а в гората зад вилата ви.
— Още сега мога да ви отговоря, че не са видели, нито пък са чули нещо обезпокоително. Бях си у дома цялата вечер и никой от прислугата не е излизал навън. Естествено, можете да разпитате и господин Лън, лихваря. Той ми е съсед и… често остава до късно нощем.
— А кой друг живее наоколо, господин Уан?
— В момента никой, ваше превъзходителство. Има още три къщи, но те са собственост на богати столични търговци, които идват само лете. Сега и трите са празни.
— Разбирам. Е, благодаря ви, господин Уан. Бихте ли придружили началника на стражата до моргата? Искам да огледате трупа на един скитник и да кажете дали не сте го виждали да броди около къщата ви в гората?
След като аптекарят се сбогува с нисък поклон, Тао Ган каза:
— Не бива да изключваме възможността убийството да е станало тук, в града, господарю. В някой долен вертеп или кръчма.
Съдията Ди поклати глава:
— Ако беше така, Тао Ган, щяха да скрият тялото под дъските на пода или да го хвърлят в някой изоставен кладенец. Нямаше да поемат огромния риск да го носят чак до планинския склон, минавайки непосредствено до съдилището — той отново извади пръстена от ръкава си и го подаде на Тао Ган. — Когато регистраторът пристигна, тъкмо се канех да те пратя в града да разпиташ из заложните къщи. Но можеш да свършиш тази работа и сега. Не е нужно да се занимаваш с канцеларска работа, ще я поема вместо теб.
Той освободи своя помощник с насърчителна усмивка и се зае да подрежда служебната кореспонденция, пристигнала сутринта. Бяха му донесли папките от архива и той се залови за работа. Прекъсна само веднъж, когато началникът на стражата влезе да съобщи, че господин Уан е огледал трупа и е заявил, че не познава жертвата.