Отвори се врата към близка стая. В призрачната тъмнина пламнаха малки сияещи отвътре сфери, които провиснаха близо до шестоъгълните плочки. Те видяха млада и изключително красива жена да води след себе си млад и не по-малко прекрасен мъж. На врата му имаше нежно колие, подобно на гривна в което беше гравиран знакът на неговата луна — Ктрума. Тя го държеше с този накит, който беше привързан с верига от оплетено поле, поле извличано от него. Колкото повече го дърпаше, толкова по се изтощаваше той.
Булниена ахна щом видя лицето на Молианис, почти без да погледне към Дориа. То бе много подобно на брат му, силно, с изсечени резки черти и блестяща черна коса. Тя го посочи, без да осъзнава какво прави.
— И той беше там, в Утринта на просветлението.
Това привлече вниманието на Дориа, особено след несъзнателното потвърждение на Герионик. От очите й сякаш щяха да лумнат пламъци, когато погледът й се спря на Булниена и младия Визуализатор.
След това всичко се разви за секунда. Тя протегна длани напред и лунната жрица политна във въздуха, удари се в отсрещната стена и остана там като прикована. И действително беше, с остри ками, които полетяха от пръстите на другата. Същото се случи и с Герионик. Иолдинан се пресегна и спря следващия й удар, който щеше да освободи цялата й сила срещу тях. Обгради Владетелката с щит, подобен на този, който използваха двамата с Молианис в битка. В последвалия момент той се сгърчи на земята с вик, който прониза съществото на Иолдинан. Тя използваше неговата сила и точно сега се опитваше да се отвърже от стегнатия заслон. Той не биваше да й го позволи. Имаше нужда от брат си не по-малко отколкото от приятелите си.
— Спри, проклетнице! Така го убиваш! — Крясъкът му я усмири. Тя бързо се овладя и се усмихна, като направи знак с ръка. Знак за примирие. От предишната й ярост не остана и следа. Иолдинан махна преградата, но остави плетката на повърхността на магическото поле, за да я приложи светкавично ако потрябва.
Дориа го огледа. Беше предприела друга тактика.
— Не искам да преговаряме. Няма за какво — изпревари я младият принц. — Трябва да го освободиш. Молианис ми е нужен.
Тя не отговори веднага. После се отдаде на огъня, който я гореше отвътре.
— Но, Иолдинан, ти си довел Визуализатор! Те нямат дарбата. Те не притежават нищо. Не мога да ти позволя да провалиш делото на живота ми. И на своя също. Аз знам правилния знак на Първата луна. Той не може да направи нищо друго, освен да те подведе, защото служи на други цели.
— Не бих бил толкова сигурен. — С периферното си зрение видя как Молианис се съвзема и се изправя на крака. — Пусни го или ще изтръгна веригите от ръцете ти с неговата мощ. Не можеш да използваш силата му срещу моята, защото те имат един източник. — Той посочи към небето.
— Та аз вече го сторих! Преди миг ти беше приклещен така здраво, че можех лесно да отнема живота ти, ако не ми беше толкова необходим. — Искра на тържество блесна в изящните й очи.
— Грешиш. Ти използваше връзката с него, която гривната на врата му ти осигурява и почерпи от мощта на селените, но не и от него. Ти не го използваш, защото той не ти позволява.
Кралицата на Сотерискоза го гледаше с презрителна гримаса, но когато се извърна към Молианис, който стоеше неподвижен зад нея и видя тихата му усмивка, се извърна към другия с яростно ръмжене.
— Глупак такъв! Не можеш да ме залъжеш с жалките си магически способности! Ти не можеш да го направиш! Та аз щях да присвоя живота му, ако не го бях пуснала. Той падна от немощ …
— Молианис не би ти позволил да го държиш по този начин. Той отлично знае как да те блокира. И го е направил. Разменил е потока на своята сила с тази на Ктрума. По този начин си го контролирала, без да знаеш разликите. Аз прекъснах потока. Ти повече не го управляваш. — Молианис се усмихна още повече. С почти невидимо движение освободи Герионик и Булниена и двамата плавно се спуснаха на пода.