Той кимва.
― Ще се радвам да се запозная с дъщерята на сестра ми. Моята племенница ― усмихва се с искрена радост.
Същата вечер с Уил седим на задната веранда в къщата на Смити и съзерцаваме езерото. Въздухът е прохладен, луната ― пълна. В кампуса на отсрещния бряг блещукат светлини. Потрепервам и Уил ме прегръща през раменете.
― Аби… Мисля, че пътешествах из времето, за да те открия.
Обръщам се към него.
― Слава богу, че успя. Не знам как бих се чувствала без теб.
Той отмества кичур коса от лицето ми и се взира в очите ми.
― Ти си моята сродна душа. Не искам да те плаша и разбирам, че сме прекалено млади за обвързване…
Карам го да замълчи с целувка.
― Уил, двамата преживяхме нещо немислимо, невероятно. Завинаги съм свързана с теб.
Той се усмихва.
― Радвам се, че мислиш така. И аз се чувствам завинаги свързан с теб. ― Устните му докосват нежно моите и аз настръхвам. ― Изглеждаш щастлива ― прошепва той.
― Щастлива съм. Вече имам голямо семейство. И ти си тук, до мен.
― До края на времето.
Уил ме целува и от другия бряг на езерото долита далечен звън на камбани.
Информация за текста
Издание:
Angie Stanton
Waking in Time
Copyright © Angie Stanton, 2017
Анджи Стантън
Утрото идва навреме
Първо издание
Редактор Лилия Анастасова
© Емилия Карастойчева ― превод от английски език
© Фиделия Косева ― художествено оформление на корицата
© Издателство ЕРА, София, 2017
ISBN: 978-954-389-448-2