― Защо? Бил съм в стаята на Аби много пъти.
Поглеждам го изненадана. Чакам обяснение. На лицето му се изписва смущение.
― Казах ти, че сме близки.
Пак се усмихва широко.
Професорът поклаща глава и се изправя. Не иска да чува повече.
― Достатъчно червени знамена развях с молбата за този оглед. Ръководството ще се възмути, ако допусна и студент в стая на момиче.
― Не беше такъв пуритан, когато се запознахме. Ако е от възрастта, не искам да порасна ― подмята на шега Уил.
― Съжалявам, приятелю. Има правила.
Уил се изправя. На лицето му е изписано раздразнение.
― Добре, добре. Ще се повъртя край навеса за лодки.
Внезапно ме обзема тревога. Не искам той да си тръгва. Усещам колко ми е нужен, за да не съм сама в това. Сграбчвам ръката му и се опитвам паниката да не прозвучи в гласа ми.
― Трябва ли?
― Не бой се. Ще те чакам. Искаш ли да се срещнем пред Трип Хол след час? Ще ти покажа нещо.
Стисва леко дланта ми. Очите му обещават, че няма да ме подведе.
― Добре.
Ала пускам ръката му с неохота.
Уил слиза по стълбите от вътрешния двор към крайбрежната пътека и изчезва от поглед. С нежелание влизам след професора в салона. Надявам се Уил да спази обещанието си.
Набита жена с червена коса, гердан от ситни перли и ореол от натрапчив парфюм приближава към нас.
― Здравейте, професор Смит. Аз съм госпожица Чаплин. Доколкото разбрах, искате да огледате стая 4418?
Професорът изправя рамене и кимва с професионално изражение:
― Благодаря, госпожице Чаплин, оценявам експедитивното ви съдействие.
― Разбира се.
Тя го повежда по коридора към стаята ми. Вървя няколко крачки след тях.
― Ще ми обясните ли, професоре, каква е целта на посещението ви? Необичайно е преподавател да инспектира пансион за момичета.
Студентки ни заобикалят отстрани и се взират в професор Смит. Той сякаш не забелязва.
― Разбира се, госпожице Чаплин. Провеждам прочуване на атмосферното налягане, ефекта му върху звуковите вълни и остатъчните въздействия върху околната среда. Мисля, че мога да събера ценни данни от ъгловата стая на госпожица Торп. Разположена е в съвършена симетрия с Карилиън Тауър, езерото и върха на хълма.
Не разбирам какво казва, но ми звучи като пълна небивалица.
Госпожица Чаплин спира в дъното на коридора.
― Колко интересно! За нас е чест, че „Елизабет Уотърс“ може да ви помогне,
Докато говори, перлите се приплъзват из диплите на врата й. Стисвам устни да не се разкикотя.
Професорът забелязва как ме напушва смях и ми намига.
― Оценявам сътрудничеството ви.
В стаята ми гърми музика. Госпожица Чаплин се намръщва и отстъпва встрани, за да отключа вратата. Влизам вътре. Забравила съм какво епично бедствие е стаята. Джанис дъвчи дъвка върху неоправеното си легло и прелиства списание „Лайф“ на фона на „Teen Angel“ от бумтящото радио. Стресва се при появата ни, скача на пода и в бързината да изключи радиото се препъва в захвърлена хавлия.
Професор Смит оглежда дамското бельо, провиснало по релсите на пердетата и по етажерките. Постарава се да запази хладнокръвие.
Госпожица Чаплин, от друга страна, е ужасена.
― Момичета! Каква стая!
― Извинете, забравихме да разтребим.
Изритвам с крак мръсните дрехи в ъгъла и припряно прибирам изложбата от бабешки сутиени и чудовищни гащи. С почервеняло като домат лице Джанис ми помага, тъпчейки бельо под възглавницата си.
Скриваме твърде личните вещи и се обръщаме към госпожица Чаплин, поаленяла от гняв. Тя прочиства гърло.
― Джанис, професор Смит ще извърши проучване в стаята ви.
― Защо? ― учудва се тя.
― С научна цел. Ако обичаш, оттегли се за малко, докато професорът си свърши работата.
Махва на Джанис да върви, сякаш отпъжда нахален плъх.
― Добре.
Съквартирантката ми си взема жилетката и ме стрелва с очи от прага.
― Абигейл няма ли да излезе?
― Абигейл посещава курса ми по физика за напреднали и участва в проекта.
Професор Смит отстъпва настрани, за да й направи път.
Джанис ме поглежда изпитателно, все едно открива нещо ново у мен. Свивам рамене.
Госпожица Чаплин и професорът влизат. Стаята е тясна за тримата плюс обемистото куфарче на професора. Тежкият парфюм на госпожица Чаплин ме задушава.
Без да обръща внимание на неразборията, професор Смит наднича през прозореца към часовниковата кула.
― Имате чудесен изглед към Карилиън Таур.
― Сега да ― казвам с надеждата да разбере намека, че в бъдещето я закрива сграда.