― Какво правиш? ― пита Шарън.
Обличам тъмносиня жилетка и се излягам върху леглото.
― Готвя се за почивка.
― О, как не! Ще излизаме.
Тя ме сграбчва за ръката и ме издърпва от леглото.
― Къде? Пак заваля сняг!
― Да. Красиво е, четвъртък вечер е и отиваме на клуб. Изваждай си грима и да се наконтим!
Как да откажа? Въртим се пред огледалото, напудряме носове и си слагаме червило. Няколко момичета пече ни чакат в коридора.
Навлечени с дебели палта и ботуши, изкачваме Баскъм Хил и се спускаме от другата страна. Потрепервам от студения февруарски вятър, смразяващ краката ми в найлон. Когато пресичаме Лейк Стрийт, забелязвам поредната празнота в пейзажа ― голямата библиотека още не е построена; на нейно място има къщи и офиси, до бордюра са спрели ретро автомобили.
Колежанският клуб се намира в неизвестна за мен сграда. Вътре е нещо средно между сладкарница и кръчма и е пълно със студенти, заредени с енергия от чистия свеж сняг.
Шарън сякаш познава всички. Том, момчето от пързалката, ни черпи по бира. Танцуваме на музика от джубокс, пием и се смеем на дреболии. Много момчета я заговарят; тя е невероятно забавна, но Том е винаги на първа линия ― флиртува с нея, разсмива я. Когато най-после се връщаме в пансиона, се чувствам изтощена.
Обличам мека фланелена нощница, сядам в леглото и се облягам на хладната външна стена. Моля се тази нощ да не отпътувам. И след всичко преживяно, може би затова съм пътешествала ― да видя баба.
Толкова много ми липсваше и сега сме заедно отново. Тя не знае, разбира се, че съм нейната внучка, но по-прекрасен подарък не съм си представяла и не искам да си отида. Притискам гръб в студената стена с надеждата да ми попречи да заспя.
― Том явно те харесва. Двойка ли сте? ― питам.
Шарън намества кабелите на лампата и на будилника зад нощното й шкафче.
― Боже! Не! С него просто си прекарвам добре. Няма да се омъжа.
― Защо?
― Не виждам смисъл. Защо да се обричам на слугуване? Не искам цял живот да си блъскам главата как се приготвя съвършен пай с хрупкава коричка или как се глади изрядно ръкав на риза.
Напушва ме смях. Баба не си пада по домакинстването. Независима жена е. Питам се обаче дали историята може да се промени, както ме предупреди професорът. Ами ако не се омъжи и не роди мама? Аз няма да се появя на бял свят.
― Как ще видя света, ако се омъжа? Няма да отида в Китай, в Гърция и в Амазония.
Тя разтърсва кабелите и едва не събаря лампата.
― Какво правиш?
Шарън вдига глава.
― Разделям кабелите, за да не се кръстосат и да стане пожар.
― Сериозно?
Полагам усилия да не се засмея.
― Съвсем сериозно. Ужасно е да се събудиш сред пламъци.
Подсмихвам се, но сменям темата:
― Как смяташ да платиш екзотичните екскурзии, ако нямаш богат съпруг?
Надявам се да я побутна към брачния пазар.
― Е, определено няма да са ми по джоба, ако стана учителка, секретарка или медицинска сестра. ― Тя избутва нощното шкафче на мястото му до стената и сяда на леглото. ― Ще имам пламенни афери с красиви и невероятно богати мъже.
― Това е скандално! ― възкликвам и двете се разкикотваме; почти си я представям как осъществява плана. ― Но няма ли все пак да се омъжиш за някой от богатите си любовници?
― Не, за бога! След едно-две пътешествия ще ме отегчават до смърт.
Отмята завивките и пъхва крака под тях.
Шарън изобщо не подозира, че след няколко години ще се омъжи за дядо, който ще пътува по работа из цял спят, а тя ще го придружава.
За да не променя някак си бъдещето обаче, казвам:
― Надявам се да размислиш, защото ако нямаш семейство, няма да имаш внуци. Нима не е забавно да глезиш дечица, когато остарееш и не ти е до пътуване?
Тя бърчи замислено чело.
― Вярно… Сигурно е весело да имаш внучета. ― Помълчава, претегляйки идеята, и изстрелва: ― Искам единайсет внучета.
Засмивам се.
― Защо пък единайсет?
― Защото е любимото ми число, разбира се. Ще ги науча да карат ски и да яздят, а когато станат на осемнайсет, ще ги водя в Лас Вегас да играем хазарт!
Е, няма да получи единайсет. Ще има само мен. Научи ме наистина да карам водни ски и да яздя, но когато навърших осемнайсет, ракът я обрече на спокойни забавления вкъщи. Обичаше да играе покер и да реди пъзели, изобразяващи екзотичните места, където бе пътешествала.