Чувам шум и се оглеждам. Сред сивата дъждовна пелена зървам лодка да плава към мен.
Слава богу, не знам как щях да се върна без помощ!
Лодката приближава. Самотният гребец движи веслата с плавен, силен замах. Никакво плискане и отплесване от халките. Фигурата се очертава по-ясно и подозренията ми се оправдават.
Уил е.
12
― Полудя ли? ― Уил надвиква плющящия дъжд.
Лодката му приближава до моята. Не се стърпявам. Усмихвам до уши.
― Явно си полудяла. ― С гневно присвити устни той се пресята и сграбчва въжето, влачещо се във водата, събрана на дъното на лодката ми. Овързва го около кърмата на своята лодка и пита: ― Можеш ли да се прехвърлиш?
― Разбира се. Не съм безпомощна.
Той повдига вежди.
― Нима?
По лицето му се стичат дъждовни капки. Мокър е до кости като мен.
Хваща ръбовете на двете лодки с една ръка. Подвива колене, за да не залитне и ми протяга длан.
― Ще държа лодките. Хвани ме за опора.
Сърцето ми препуска; не знам дали защото дойде да ме спаси, дали защото съм сред езерото посред буря, или защото дори и под дъжда лицето му е неочаквано красиво.
Замръзнала до кости, поемам протегнатата му ръка. Той ме хваща крепко и ме удържа, докато с роклята и обувките с високи токове тромаво се прехвърлям в неговата лодка. Лодките се разклащат и си наранявам глезена на ръба, но Уил все пак успява да ме придърпа при себе си.
Продължава да вали като из ведро. Уил пуска лодките, хваща ме с две ръце и ме настанява на седалката срещу него, преди да направя нещо глупаво ― например да съборя и двама ни в бурните води.
― Добре ли си? ― пита загрижено.
― Не съм била по-добре ― зъбите ми тракат.
Той се намръщва, после хваща ловко греблата и насочва лодката към брега. Едва сега, виждайки колко усилия полага да ни върне на сушата, осъзнавам, че на истина съм се отдалечила много. При всяко загребвано силните му мускули се напрягат под тениската. Дъждът се стича по носа му и капе от върха. Усмихвам се.
― Кое е смешно? ― пита той.
― Знаех си, че рано или късно ще ми проговориш. Не си представях обаче, че ще е така.
― Разговорът се отлага. Сега трябва да стигнем до брега, преди да умреш от студ.
Той е по тениска и къси панталони; под студения порой кожата на ръцете и краката му е настръхнала.
Най-после стигаме до кея през навеса за лодки. Уил скача пъргаво на дока, развързва лодките и ми подава ръка. На бузите му има червени петна. Краката ми са вкочанени от студа, едва успявам да се изправя и да протегна вледенената си длан. Той я хваща и с лекота ме издърпва от лодката.
― Защо не ме върна до пансиона? ― питам.
Вървя след него по кея и обувките ми джвакат при всяка стъпка.
― Не ми се гребеше още половин миля в дъжда. Ще откарам лодките там, когато спре да вали.
Заслонът е пълен с тесни и дълги гребни лодки ― някои заемат цялото протежение на пода, други са провесени от тавана; по рафтовете са натрупани весла, въжета и други принадлежности за плаване.
Продължавам да треперя. Две момчета се суетят край колесар с теглич.
― Ахой! ― поздравява Уил. ― Дъждът ни изненада. Ще отидем да се изсушим в салона.
Момчетата ме оглеждат. От дрехите ми се стича вода като от повредено кранче. Едва ли виждат често жени в заслона за лодки, камо ли някоя с вид на удавник.
― Ние сме готови. Заключи, когато си тръгнете ― подсмихва се единият.
Уил му обръща гръб и ме повежда към стълбище между редиците провесени лодки. На втория етаж включва единствената крушка и тръгва право към камината до задната стена.
― Свали пуловера, преди да загинеш. Ей сега ще запаля огън.
Стаята е пълна със стари дивани и столове, събрани сякаш от бунището. Снимки в рамки на отборите, грамоти и купи от регати са разпръснати по стените и етажерките. Голям плетен килим е застлан пред камината.
Треперя неудържимо. Събличам тежкия мокър пуловер и го слагам върху полицата на камината, за да не съсипе дъсчения под. Кожата ми е настръхнала. Скръствам ръце да се стопля. Уил подпалва стари вестници в камината. Пламъците лумват силно; инстинктивно пристъпвам към огнището.
Докато огънят се разгаря с жизнерадостно пращене, Уил изчезва и се връща с купчина малки хавлиени кърпи.
― Няма други, съжалявам. С тези бършем лодките, но са чисти. Ето ти и сухи дрехи. По-малки не можах да намеря. В дъното на коридора има баня.