Уил му подава фенерчето.
― Хайде!
Махва ни и с Руби тръгваме след него покрай горичката, готови да се скрием сред дърветата, ако дойде някой. Стигаме до „Лиз Уотърс“ и Руби ми намигва и се шмугва през задния вход. Оставам сама с Уил.
― Отдавна не съм се забавлявал толкова. Аби, не съм срещал по-възхитително момиче от теб! ― Усмихва ми се широко, сякаш ме вижда за пръв път. ― Ще те видя ли пак утре по обяд?
― По-добре да не се срещаме пред Карилиън Тауър.
― Статуята на Линкълн на Баскъм Хил? ― предлага Уил.
― Отлично. Дотогава. И не запрашвай нанякъде през нощта ― предупреждавам го.
― Ти също.
Уил изчезва в мрака.
Вмъквам се вътре и оставям вратата да се захлопне.
Руби ме чака.
― Беше толкова вълнуващо! Не съм се страхувала толкова през целия си живот!
― И аз.
Изкачваме се по стълбите до нейния етаж.
― Доста се забавихте горе. Целуна ли те Уил? ― подсмихва се тя.
Лицето ми пламва. Целувката щеше да ми хареса.
― Уолтър ми каза, че затова искал да отидете горе.
Руби спира пред своя коридор.
― Не ме целуна. Не ме харесва по този начин.
Казвам го нехайно и се изкачвам нагоре по стълбите.
― Сигурна съм, че е влюбен в теб. И е много симпатичен. Добре е, че не бърза. Нека те ухажва както си му е редът ― подхвърля ми Руби.
― С нощни набези из кампуса и разбиване на ключалки ― казвам.
Тя се усмихва.
― Е, не е по установения ред, но е по-забавно.
15
― Абигейл, ако пропуснеш още една лекция, ще те накажат. ― Досадният глас на Милдред изжужава в ухото ми.
― Колко е часът? ― промърморвам със затворени очи.
― Осем и половина. Нямаш време да закусиш. Простенвам. Безсънните нощи ме убиват.
― Не съм гладна.
Милдред изсумтява и захлопва чекмеджето на скрина си.
― Закуската не бива да се пропуска.
В такива моменти закопнявам за модерните удобства, например за слушалки, заглушаващи звука.
― Не се безпокой за мен. Просто не мигнах цяла нощ. Знам, че не си беше в леглото ― отсича тя, все едно споделя голямо прозрение.
― Остави ме да поспя.
Покривам глава с възглавницата, за да ме остави на мира.
Милдред измърморва нещо и вратата се затваря. Слава богу. Потъвам отново в сън.
След по-малко от пет минути пак ме изтръгват от дрямката. Някой ми издърпва възглавницата.
― Виждате ли, госпожице Пийбоди? Не иска да стане ― изхленчва пискливо Милдред.
О, не! Довела е директорката на „Лиз Уотърс“. Отварям очи и сядам рязко, отмятайки коса от лицето.
Милдред ме наблюдава гневно със скръстени ръце и вирнат задник.
― Успива се за втори пореден ден, но не е болна.
― Какво те интересува? ― озъбвам й се аз.
― Настоявам за обяснение, Абигейл. ― Кракът на госпожица Пийбоди барабани по пода.
Разтривам очи да се разсъня. Госпожица Пийбоди се надвесва над мен. Висока и кльощава, досущ като чапла. Клюнестият нос допълва приликата.
― Напоследък ме мъчи безсъние. Не знам защо. Ако си отспя, ще съм по-бодра през деня.
― Порядъчните млади дами от „Елизабет Уотърс“ не лентяйстват. Ставай веднага, обличай се и отивай да учиш. Коя е първата ти лекция? ― пролайва тя като сержант по време на военно обучение.
― Литературата през осемнайсети век ― отговаря услужливо Милдред.
Втренчвам се смаяна в нея.
― Откъде знаеш?
Аз определено нямам представа.
― Смятай се за предупредена ― продължава госпожица Пийбоди. ― Още едно неоснователно отсъствие и ще получиш официално мъмрене. О… и въведи косата си в ред. На нищо не прилича.
Госпожица Пийбоди се обръща кръгом и излиза от стаята.
― Боже, искате да ме убиете! ― простенвам.
Милдред ме изпепелява с поглед.
― По-скоро да те вкараме в правия път.
― Жал ми е за мъжа, който ще се ожени за теб.
Тя пребледнява.
― Какви ужасни думи!
Някой се засмива. Руби е на прага, облечена с палто.
― А ти какво търсиш тук? ― тросва се Милдред.
― Всичко друго, но не и теб ― отвръща Руби и пристъпва към мен.
― Добре. Отивам на лекции като отговорен човек. ―Съквартирантката ми си взема учебниците и излиза с маршова стъпка.
Руби затваря вратата.
― Ама че неприятно момиче! Внимавай с нея. Ако те нарочи…
― Лошо ми се пише.
― Да ― кимва Руби. Какво правеше тук госпожица Пийбоди?
― Погрижи се да не си отспя ― прозявам се. ― Дали има начин да посещавам следобедни лекции?
― Пробвай да си промениш програмата. ― Руби сяда на опънатото като по конец легло на Милдред и се усмихва. ― Снощи беше много забавно.