― Ще трябва време да свикнем.
― Готов съм да се упражнявам колкото е необходимо
― казва сериозно той, сякаш провеждаме научен експеримент.
― Не се съмнявам.
Леглото се разклаща от смеха му.
― С това темпо май няма да успеем да заспим.
Взирам се в тавана. Всяка фибра в тялото ми е изопната. Харесва ми как ухае Уил ― смес от свеж въздух, смях и едва доловим мирис на мъжка пот. Ръката му досяга моята и косъмчетата по нея гъделичкат кожата ми. Невъзможно е да се отпусна. И все пак се чувствам защитена, когато той е до мен. Присъствието му заглушава постоянното жужене на натрапчивия страх, преследващ ме откакто започнах да се пренасям из времето.
В крайна сметка явно сме заспали, защото когато се събуждам, грее слънце. Притисната съм между топлото тяло на Уил и стената. Той лежи настрани, прострян през средата на леглото, и голите му гърди се повдигат равномерно с всяко вдишване. Свалил е ризата по някое време през нощта. Лицето му е спокойно, устните ― леко разтворени.
Мога да го гледам цял ден, но чувам как в коридора се отварят и затварят врати.
― Уил ― прошепвам.
Изправям се бавно и забелязвам, че стаята не е променена. Половината на Милдред е гола. Не сме отпътували! Само че сме се успали и из коридорите обикалят момичета.
Повтарям името му, но той не помръдва. Докосвам го по рамото; гребането е изваяло мускулите му, кожата му е гладка и топла. Той отваря сепнат очи. Познато чувство ― при всяко събуждане напоследък се питам къде съм.
― Успяхме ли? ― пита тревожно Уил.
― Да ― усмихвам се.
― Слава богу. ― Той се отпуска и се протяга като котка. ― Не съм спал толкова дълбоко от седмици.
― Браво на теб, поспаланко ― засмивам се.
Той вдига глава от възглавницата и вижда, че съм притисната до стената.
― Какъв грубиян съм! Довечера ще се опитам да се представя по-добре ― усмихва ми се широко.
Обзема ме облекчение и дори малко вълнение, че ще сподели още една нощ с мен.
― Следващото ни предизвикателство е как да те измъкнем оттук, без да ни хванат.
Хоризонтът се разчиства едва след известно време, но най-сетне повечето момичета отиват на лекции след закуската. Уил прибягва до задното стълбище и се изнизва навън без проблем. Сега разбирам отлично защо Руби използваше този вход. После животът става по-лесен, защото знам, че Уил ще бъде до мен всяка нощ.
Същия ден след вечеря двамата се срещаме в библиотеката, за да проучим индианските могили. Откриваме, че индианците от племето черните ястреби са живели тук, преди мястото да се превърне в университетски комплекс. Проучваме по-задълбочено историята им. С помощта на библиотекаря се снабдяваме с доста исторически книги и ги подреждаме върху писалището.
― Гледай! ― Уил ми посочва разтворената пред него книга; лицето му е на сантиметри от моето и трудно се съсредоточавам върху страницата. ― Пише, че след като ги изтласкали от Медисън, индианците се насочили на запад.
Близостта му ме разсейва. Свеждам глава и се втренчвам в контура на скулата му и в извивката на устните му. Той се доближава, уж да вижда по-добре написаното. Дъхът му погъделичква врата ми.
С усилие на волята насочвам вниманието си към следващия пасаж.
― Пише, че пансионът „Елизабет Уотърс“ е построен върху свещено погребално място.
― Пред моя пансион също е имало индианско гробище. ― Той впива очи в моите. ― Прокълнати сме.
― Да ― отронвам.
Уил се привежда към мен и устните му докосват лекичко моите. Затръшва се врата, чуваме гласове.
Той се отдръпва.
Изругавам наум, че моментът е провален.
По-късно, когато се промъквам долу да отворя на Уил, ме обзема неочаквана свенливост. Днес осъзнах колко много го харесвам и не знам дали той чувства същото. Сигурно пак ще легнем заедно и макар да го правим по необходимост, изпитвам радост, че имам извинение да съм близо до него.
― Здрасти ― поздравявам с нервна усмивка, щом се озоваваме в безопасност зад заключената врата на стаята ми.
― Здрасти.
Той върти тревичката с пръсти.
За да не мисля как ще легна до него, започвам да пренареждам шнолите върху тоалетката.
― Как ти се отразява липсата на цигари?
― Пуши ми се, но ти знаеш бъдещето и съм склонен да ти се доверя.
Той провесва чантата с учебници върху рамката на леглото.
― Въпреки че ще се разделим?
― Особено затова. Нямаш представа колко ме ужасява представата за променения свят. ― Уил сяда върху леглото на Милдред и разтрива слепоочия. ― Войни, бедствия, да не споменаваме ръчните кутийки, които ти казват всичко необходимо.