И през цялото време той е бил мой роднина. Защо не го разбрах по-рано? Професорът щеше да се зарадва. Аз също.
И защо непрекъснато губя хора?
19
Следващите час-два са истинско мъчение. Крача из стаята и чакам Уил. Мисля, че съм разгадала най-голямата мистерия в живота ми, а той не е тук, за да споделя откритието си с него.
Прокарвам пръст по часовниковите стрелки, издълбани в дървената табла. Дали и Уил е част от съдбата ми? Едва ли е съвпадение, че се срещнахме неведнъж, а два пъти.
От единайсет нататък поглеждам през прозореца през няколко минути, но той не се появява. В полунощ вече съм изтощена. Отвикнала съм да будувам сама. Всяка вечер с Уил лягаме, говорим и след известно време се унасяме, сгушени един до друг. Той обаче продължава да окупира мястото ― разпростира се диагонално върху тясното легло, проснал крак или ръка през мен. Обичал да усеща, че съм близо. Така казва, а и аз нямам нищо против.
След пореден поглед към часовника слизам на пръсти долу и отварям задната врата да проверя дали не чака отвън. Няма го. Трескавият страх, обзел ме по-рано през деня, се връща. Нещо не е както трябва. Сигурна съм.
Най-после, след един часа, чувам не едно, а безброй камъчета да обсипват прозореца като градушка. Скачам, надничам през стъклото и в същия момент той мята нова шепа и изкрещява името ми. Махвам му нервно да замълчи, но той подвиква отново.
Боже, сигурно е пиян. Кискайки се, тичам до задното стълбище и отварям вратата. Уил се е втренчил в прозореца ми и крещи:
― Аби, тук съм!
― Уил! Влизай бързо!
Той ме вижда, захвърля камъчетата и се олюлява.
― Аби, реших, че си ме забравила ― произнася завалено.
Косата му е разрошена, ризата ― размъкната, сякаш се е сдърпал с някого.
― Повесели ли се? ― питам през смях; не съм го виждала пиян.
― Беше страхотно! ― отговаря на висок глас той и пак се олюлява.
― Шшт! Влизай. ― Махвам му и задържам вратата отворена, за да не се захлопне и да останем заключени навън.
Уил приближава, залитайки.
― Толкова си красива. Обичам те.
― И аз те обичам. Хайде! Да се качваме горе.
Протягам му ръка, но преди да я хване и да го дръпна вътре, от сенките изскача охранител.
― Вие там! Какво става?
Да му се не види.
― О, не! ― Уил понечва да се шмугне вътре, но се спъва на стъпалото и пада на цимента.
Полицаят пристъпва делово към него.
― Всичко е наред, сър. Той ми е приятел ― обяснявам, докато Уил се мъчи да проумее как се е озовал на земята.
― Вечерният час отдавна е минал. Време е приятелят ви да си върви вкъщи.
― Уил, ставай! ― подвиквам.
Той се надига, изправя се и подръпва прашното си сако.
Поглеждам умолително полицая със строгото лице.
― Пийнал е. Ще ми позволите ли по изключение да го прибера да си отспи тук?
Полицаят ме поглежда, все едно са ми поникнали рога.
― В никакъв случай. Неприлично е и е в разрез с правилата на университета.
Време е за нова тактика.
― Уил, отивай си в пансиона. Ще се видим утре сутринта. ― Намигам му с надеждата да схване намека, че очаквам да се върне.
― Не искам! Искам да остана с теб ― отвръща упорито той.
― Слушай, драги, време е да пожелаеш лека нощ на младата дама. Утре сутринта ще я ухажваш пак с пресни сили.
― Не! Оставам с Аби ― отсича решително Уил.
Приближавам се до него и прошепвам:
― Уил, прибери се в стаята си. Ще се видим по-късно. Разбираш ли?
Той обвива лицето ми с длани и впива премрежени очи в моите.
― Не искам да те видя по-късно. Искам да съм с теб сега, Аби.
Появява се втори полицай. Вече съм притеснена наистина. Уил трябва да престане да говори и да тръгне с тях.
― Хайде, синко. Къде е пансионът ти? Ще те изпратя дотам.
Първият охранител хваща Уил за лакътя и се опитва да го отдалечи от вратата, която продължавам да държа отворена.
Уил се отърсва от ръката му, но полицаят не го пуска.
― Остави ме! ― процежда през зъби Уил; после се отскубва рязко, извърта се и удря полицая с лакът.
― Уил! ― извиквам.
Другият полицай реагира светкавично и скача върху него. Двамата се строполяват на земята. Първият полицай помага на колегата си да усмирят Уил.
― Синко, спечели си нощ в ареста.
Вдигат го на крака; ръцете му са извити зад гърба. Той най-сетне осъзнава какво е направил и бързо изтрезнява.