― През годините проучвах звуковите вълни, квантовата теория за гравитацията, енергийните полета, теорията на струните…
― Говори по-простичко, татко ― прекъсва го Уоли.
― Да, като за тъпаци. Не всички сме гении ― обажда се Колтън.
Засмиваме се. Виждам весели искрици в очите на професора.
― Добре ― кимва той и почти забелязвам как колелцата се завъртат в мозъка му. ― Въз основа на теорията на струните всичко във Вселената, от най-малките частици до далечните звезди, е изградено от един и същ елемент ― неописуемо миниатюрни нишки вибрираща енергия. Според тази теория има множество паралелни вселени, свързани чрез енергийни струни.
― Значи някъде другаде наши двойници седят край друга маса и обядват? ― пита Колтън.
― По-сложно е, но може да си го представиш и така. Теориите, които споменах, се разработват от години, но никой не е доказал как взаимодействат паралелните вселени.
Професорът отпива от бирата и се обляга назад. Поглежда ме.
― Според мен случилото се с теб и Уил се дължи на няколко фактора. Първо, звуковите вълни от камбаните в Карилиън Тауър.
― Кои са другите? ― питам.
― Тук нещата стават по-неясни. Моята теория е, че в твоята стая, точно където е леглото ти, се създава въртоп. Това обяснява защо всичко върху леглото пътува с теб. Същото завихряне вероятно съществува в стаята на Уил.
― А какво го причинява? ― пита майката на Колтън.
― Редица обстоятелства. Проучих най-подробно индианските могили край пансионите. Индианците са имали усет за невидими енергии. Според мен могилите им създават особено магнетично поле. Всъщност на мястото, където са построили „Елизабет Уотърс“, е имало индианска могила. Нищо чудно намесата да е раздвижила друга енергия.
Поглеждам Уил с разширени очи. През 1930 сме били на прав път.
― Освен това анализирах кога точно двамата сте се пренасяли във времето. Винаги е било по пълнолуние, което влияе върху гравитацията, приливите и магнетичното притегляне.
Всички кимваме.
― Дали и други студенти от стаите ни са пътували? ― пита Уил.
― Не мога да кажа със сигурност. Нямам доказателства ― отговаря професорът.
― Тогава защо ние? ― поглеждам отново към Уил, благодарна, че се е върнал при мен.
― След като разбрах, че последното желание на баба ти е било да открие изгубения си брат или сестра, мисля, че дълбоката емоционална нужда е финалната съставка, обединила всички фактори, за да създадат съвършеното торнадо за пътешествие във времето. ― Професорът замлъква и отпива пак от бирата. Изглежда доволен, че е заобиколен от любими хора и може да говори свободно. ― Аби, ти тъгуваше за баба си. Копнееше за семейство. Това, съчетано с енергията на кутията за шапки и другите фактори, е размекнало стените на времето и те е пренесло в паралелна вселена. Уил е бил в подобно положение. Покрусен от загубата на близките, зажаднял за обич. Не бива да подценяваме могъществото на силния копнеж. Вярвам, че той ви е събрал.
― Смити ― обажда се Уил и свойското обръщение ме развеселява, ― въпросът е как да останем тук с Аби?
Мислим еднакво. Фактът, че сме се открили сред необятното време, не може да е съвпадение. Създадени сме един за друг. Сигурна съм и знам, че Уил също вярва в това. И след всичко преживяно не искаме да рискуваме да се разделим пак.
Смити побутва настрани чашата с бира.
― Вероятно няма да е трудно.
Уил стисва ръката ми.
― Звучи добре най-после нещо да е лесно.
― Трябва да стоите далеч от въртопа ― казва сериозно Смити.
― Значи не могат да спят в стаите си? ― пита Колтън.
― Именно. Ще съм по-спокоен, ако са далеч и от индианските могили, и от Карилиън Тауър.
― Следователно трябва да се преместим в друг пансион ― заключава Уил.
― Нещо повече. Добре е да напуснете кампуса, и то незабавно. Днес. Няма начин да се предвиди какво ще се случи, ако останете тук.
― Но къде ще отидем? ― поглеждам към Уил, после пак към професора.
Смити и съпругата му се споглеждат многозначително.
― Мислехме да ви поканим в нашата къща ― казва тя. ― Поне докато намерите нещо по-близо до университета.
― Пазих тази голяма къща години наред, в случай че ви потрябва. Имаме много спални. Давам си сметка, разбира се, че на двама младежи може би няма да им е приятно да съжителстват с изкопаеми като нас…
― С удоволствие ще отседнем при вас ― прекъсва го Уил и ме поглежда усмихнат.
― Боже! Трябва да се обадя на мама да дойде, за да се запознаете. Няма да й казваме веднага за пътешествието из времето, за да не я стреснем. Ще й покажем нещата в кутията за шапки на баба. Ще й обясня, че съм проучила миналото и съм те открила ― поглеждам към професора за потвърждение.