Що се отнася до образите на различните буди, бодхисатви, деви и прочие, на които се натъкваме в храмовете на Дзен, те са просто късове обработен камък, дърво или метал, те са като камелиите, азалиите или каменните фенери в моята градина. Дзен би казал: кланяй се и се моли, щом искаш, на цъфналата камелия. В това има също толкова религия, колкото и в преклонението пред различните будистки богове, в пръскането със светена вода или в причестяването. Във всички тези обреди — благочестиви и пречистващи за повечето вярващи — Дзен вижда нещо изкуствено. „Съвършените йоги не постигат нирвана, а монасите, нарушаващи обета си, не отиват в ада“, гласи един от дзен-принципите. За обикновеното съзнание това противоречи на общоприетите морални норми, но именно тук се крие истината и жизнеността на Дзен. Дзен е духът на човека. Дзен вярва във вътрешната му чистота и доброта. Всичко насилствено добавено или отнето от духа нарушава неговата цялост. Затова Дзен е категорично против всякакви религиозни условности.
Но неговата нерелигиозност е само привидна. Тези, които наистина вярват, с учудване ще открият колко много религия има в лишените от богобоязливост декларации на Дзен. Погрешно би било обаче, да се твърди, че Дзен е религия като християнството или исляма. За да бъда по-ясен, ще си послужа с една история. Казват, че когато се родил, Шакямуни вдигнал едната си ръка към небесата, с другата посочил земята и възкликнал: „И на небето, и под него, аз и само аз съм Всепочитаният!“ Уммон (Юнмън), създателят на дзенската школа Уммон, коментира това по следния начин: „Ако бях с него, когато е произнесъл това, сигурно бих го убил с един удар и бих хвърлил трупа му на глутница изгладнели псета“. Какво биха помислили невярващите за човек, който отправя такива светотатствени думи срещу своя бог? Но ето че един от учителите по Дзен, последовател на Уммон, казва: „Всъщност по този начин Уммон иска да служи на света, като жертва всичко, което има — тяло и дух! Колко благодарен трябва да е бил за любовта на Буда!“
Дзен не бива да се смесва с формите на медитация, присъщи на последователите на „Нова мисъл“ и на християните сциентисти, на хиндуистите санясини или на някои будисти. Дхяна, според Дзен, не съответства на неговата практика. Човек може да медитира върху религиозен или философски въпрос, докато се упражнява в Дзен, но само инцидентно. Същината на Дзен е съвсем друга: подготовка на самото съзнание, така че то да стане господар на себе си чрез осъзнаване на собствената си природа. Именно това прозрение в дълбоката същност на собственото ни съзнание или душа е основната цел на Дзен-будизма. Затова Дзен е нещо повече от медитация или от дхяна в нейното обичайно разбиране. Дзен цели да отвори очите на съзнанието за истинния смисъл на съществуването.
За да медитира, човек трябва да съсредоточи мисълта си върху нещо, например единната същност на Бога, или безкрайната му любов, или преходността на нещата. Но точно това Дзен се стреми да избегне. И ако има нещо, за което настоява особено, то е постигането на свобода, т.е. освобождаване от всякакви неестествени товари. Медитацията е нещо изкуствено и не спада към вродената дейност на съзнанието. Върху какво медитират птиците? Върху какво медитират рибите във водата? Те летят, те плуват. Това не е ли достатъчно? Кой би искал да съсредоточава мислите си върху единството между човека и Бога или върху нищожността на живота? Кой би искал всекидневната му дейност да бъде прекъсвана от медитации върху добротата на някое божество или върху вечния огън на ада?
Казваме, че същността на християнството е монотеизмът, а на Ведантата — пантеизмът, но не можем по сходен начин да дефинираме Дзен. Дзен не е нито монотеистичен, нито пантеистичен, не се поддава на нито едно от тези определения. Затова в него няма нито един обект, върху който да се съсредоточи съзнанието. Дзен е свободно плуващ облак в небесата. Нищо не го държи, нищо не го обвързва — движи се, както си иска. Никаква медитация не може да го задържи на едно място. Медитацията не е Дзен. Нито пантеизмът, нито монотеизмът предлагат на Дзен обекти за съсредоточаване. Ако Дзен беше монотеистичен, щеше да съветва последователите си да медитират върху единната същност на нещата, в която се размиват всички различия и неравенства, обгърнати от ярка, всепроникваща божествена светлина. Ако Дзен беше пантеистичен, щеше да ни каже, че и най-дребното цвете в полет носи божията слава. Това, което казва Дзен, е: „След като всички неща са сведени до единна същност, има ли място сред тях за Бога?“ Дзен иска съзнанието да е напълно свободно — самата идея за единност или всеобщност е според последователите му пречка и задушаваща примка, която заплашва изконната свобода на духа.