Какво е Дзен, когато стане достъпен за всекиго? Джошу (Чаочоу) попитал един нов монах:
— Идвал ли си по-рано тук?
Монахът отговорил:
— Да, учителю, идвал съм.
Учителят му казал:
— Изпий чаша чай.
По-късно дошъл друг монах и Джошу поставил и на него същия въпрос:
— Идвал ли си по-рано тук?
Този път отговорът бил точно обратният:
— Никога досега не съм идвал, учителю.
Старият учител обаче отвърнал точно като предишния път:
— Изпий чаша чай.
След това инджу (главният монах на манастира) попитал учителя:
— Защо предложихте и на двамата чаша чай, въпреки че отговорите им бяха различни?
Старият учител възкликнал: „О, инджу!“ И той тутакси отвърнал:
— Да, учителю.
Тогава Джошу му казал:
— Изпий чаша чай.
Джошу (778–897) бил един от най-мъдрите дзен-учители по времето на династията Тан и развитието на Дзен в Китай дължи много на него. Твърди се, че обикалял страната дори на осемдесетгодишна възраст, за да се усъвършенства в Дзен. Починал на сто и двадесетата си година. Всяка негова фраза била като скъпоценност, хвърляща ярък блясък. За Джошу казвали: „Неговият Дзен сияе на устните му“. Веднъж един монах, още начинаещ в Дзен, дошъл при него с молба да му преподава учението.
Джошу го попитал:
— Не си ли закусвал още?
— Закусих вече, учителю — отговорил монахът.
— Щом е така, измий си съдовете.
Тези думи на стария учител отворили очите на начинаещия за истината на Дзен.
Друг монах видял Джошу да мете и го попитал:
— Вие сте толкова мъдър и благочестив учител; как става така, че дори във вашия двор се събира прах?
— Идва отвън — отговорил учителят.
Друг път попитали Джошу:
— Защо това свещено място привлича праха?
— Ето още една прашинка! — отговорил учителят.
В манастира на Джошу имало прочут каменен мост, който бил една от местните забележителности. Странстващ монах веднъж се поинтересувал за него:
— От известно време слушам за вашия прославен каменен мост, но не го виждам, тук има само една широка дъска.
— Ти виждаш дъска, а не виждаш каменния мост — казал Джошу.
— Къде е тогава той?
— Ти току-що мина по него — отговорил учителят.
Друг път на въпрос за същия каменен мост Джошу отвърнал:
— Коне минават по него, хора минават по него, всички минават по него.
Дали в тези диалози откриваме само тривиални разговори за обикновените неща от живота и природата? Няма ли в тях нещо духовно, благоприятствуващо просветляването на душата на вярващия? Толкова ли е практичен и обикновен Дзен всъщност? Толкова ли е рязко спускането от висините на трансцендентното до простите неща от живота? Всичко зависи от гледната ви точка. Пред мен гори благовонна пръчица. Това нещо обикновено ли е? Земетресение разтърсва земята и планината Фуджи се срутва. Това голямо събитие ли е? Да, доколкото съществува концепцията за пространството. Но наистина ли ние живеем ограничени в клетка, наречена пространство? Дзен би отговорил веднага: „С изгарянето на благовонната пръчица изгаря и цялата трилока57. В чашата чай на Джошу танцуват нимфи.“ Докато човек усеща времето и пространството, Дзен остава доста далеч от него, тревога разваля празника му; сънят му е неспокоен, целият му живот изглежда провален.
Прочетете следния диалог между Исан (Гуй-шан) и Кьодзан (Яншан). В края на своя летен престой недалеч от жилището на Исан Кьодзан го посетил и Исан. му казал:
— Цяло лято не съм те виждал да се качваш до тук. Какво прави през това време там долу?
— Обработвах едно парче земя и завърших сеитбата на ечемика — отвърнал Кьодзан.
— Значи не си пропилял лятото напразно — казал Исан.
Дошъл ред на Кьодзан да попита Исан какво той е правил през изминалото лято и рекъл:
— А ти как прекара това лято?
— С по едно хранене на ден и здрав сън нощем.
Това накарало Кьодзан да отвърне:
— Значи не си пропилял лятото.
Един учен-конфуцианец пише: „Търсят истината твърде далеч от себе си, а тя е съвсем близо до тях.“ Същото може да се каже и за Дзен. Ние търсим тайните му там, където е най-малко вероятно да бъдат намерени, т.е. в словесните абстракции и метафизичната реторика, докато истината на Дзен всъщност се намира в конкретните неща от нашето всекидневие. Един монах попитал учителя:
„Вече от доста време съм при вас, за да ми преподавате уроци за свещения път на Буда, но вие дори не сте ми споменали за него. Моля за вашата благосклонност.“ Отговорът бил следният: „Какво искаш да кажеш, синко? Всяка сутрин ти ме поздравяваш, аз не отговарям ли на поздрава ти? Когато ми донасяш чаша чай, не я ли приемам и изпивам с удоволствие? Какви уроци повече искаш от мен?“
57
Трилока (санскр.) — три свята. Има се предвид древноиндийската идея за тройствеността на света. — Б. р.