Но тук има опасност, която изучаващите Дзен трябва много внимателно да избягват. Никога не бива да се смесва Дзен с натурализма или либертинизма, според които човек следва естествените си желания, независимо от техния произход и значение. Има огромна разлика между действията на хората и действията на животните, които са лишени от чувство за морал и религиозно мислене. Животните не знаят какво значи да се полагат усилия за подобряване на условията на живот или за приближаване към висшите добродетели.
Един ден Секкьо работел в кухнята, когато Басо, неговият учител по Дзен, влязъл и го попитал какво прави.
— Вардя кравата — отговорил Секкьо.
— Как се грижиш за нея?
— Ако излезе извън пътеката, веднага я дръпвам за носа.
— Ти наистина знаеш как да се грижиш за нея — казал учителят.
Това не е натурализъм. Тук виждаме усилие да се върши правилното.
Веднъж попитали изтъкнат учител:
— Полагате ли усилия, когато се учите на истината?
— Да.
— Как се упражнявате?
— Когато съм гладен — ям, когато съм уморен — спя.
— Това правят всички; може ли да се каже, че всички се упражняват също като вас?
— Не.
— Защо не?
— Защото, когато ядат, те не ядат, а мислят за разни други неща и по този начин сами си създават тревоги. Когато спят, те не спят, а сънуват хиляда и едно неща. Затова те не са като мен.
Ако Дзен може да бъде определен като вид натурализъм, то би могъл да е само натурализъм, основан върху най-строга дисциплина. Само в този смисъл, а не както го тълкуват либертинистите — натурализъм като такъв. Те нямат свобода на волята, техните ръце и крака са вързани от външни фактори, пред които са напълно безпомощни. Точно обратното, Дзен се радва на пълна свобода, т.е. господар е на самия себе си. Дзен няма „постоянна обител“, ако използваме често срещания израз в Праджняпарамита сутра. Когато едно нещо има постоянно месторазположение, то е оковано, то престава да бъде абсолютно. Следният диалог много ясно разтълкува този въпрос. Един монах попитал:
— Къде е обителта на съзнанието?
— Съзнанието пребивава там, където не съществува постоянна обител — отговорил учителят.
— Какво значи да не съществува постоянна обител?
— Когато съзнанието не се помещава в определен обект, казваме, че то пребивава там, където не съществува постоянна обител.
— Какво значи да не се помещава в определен обект?
— Това значи да не пребивава в двуначалието добро — зло, съществуване — несъществуване, дух — материя. Това означава да не пребивава в пустотата или не-пустотата, нито в покоя или не-по-коя. Където не съществува постоянна обител, там е истинската обител на съзнанието.
Сеппо (Сиефън, 822–908) бил един от най-ревностните изследователи на истината на Дзен по времето на династията Тан. За него се разказва, че през всичките години на странстване носел със себе си един черпак. Той желаел да изпълнява службата на готвач, една от най-незавидните и трудни служби в манастира, а черпакът бил неин символ. Когато станал приемник на учителя Токусан (Дъшан) един монах дошъл при него и го запитал:
— Какво получихте от учителя? Колко сте спокоен и уверен!
— С празни ръце напуснах дома си, с празни ръце се върнах — отговорил Сеппо.
Това не е ли практическо обяснение на идеята за отсъствието на постоянна обител?
Монаси помолили учителя Хякуджо (Пайчан) да им изнесе беседа за Дзен. Той казал:
— Идете на полето да си гледате работата, а после ще ви кажа всичко за Дзен.
След като си свършили работата, те помолили учителя да изпълни своето обещание. В отговор Хякуджо разтворил двете си ръце, но не казал нито дума. Това била неговата велика проповед.
7.
САТОРИ ИЛИ ПОСТИГАНЕ НА НОВА ГЛЕДНА ТОЧКА