Целта на учението Дзен е да се постигне нова гледна точка за вникване в същината на нещата. Ако сте свикнали да мислите логично по законите на дуализма, освободете се от този навик, тогава може би ще се приближите до гледната точка на Дзен. На пръв поглед ние с вас живеем в един и същ свят, но кой може да твърди, че онова, което е под прозореца ми и което наричаме камък, е едно и също нещо за двама ни? Вие и аз, например, пием чай. Погледнато отстрани, вършим едно и също нещо, но може ли някой да каже колко широка, субективно съществуваща, е пропастта между вашето и моето пиене на чай? При вас може да няма Дзен, а при мен може да присъства изцяло. Причината за това е, че вие сте във властта на логиката, а аз съм извън нея. Макар в така наречената нова гледна точка на Дзен да няма нищо ново, определението „нова“ е подходящо, за да се представи неговият подход към света, но тук е употребено като отстъпка от страна на Дзен.
При Дзен постигането на нова гледна точка се нарича сатори (у на китайски), а глаголната му форма е сатору. Без него няма Дзен, защото животът на Дзен започва с „откритието, което ни дава сатори“. Сатори може да се определи като интуитивно прозрение и пълна противоположност на разбирането по пътя на разума и логиката. Каквото и определение да му се даде, сатори означава разкриване на нов свят, невидян досега поради объркването, царящо в дуалистичното съзнание. С тази встъпителна бележка предлагам читателят да се замисли върху следното мондо, което — буквално преведено — значи „въпроси и отговори“. Надявам се то да послужи като илюстрация на моето твърдение.
Млад монах се обърнал към Джошу с молба да му преподава Дзен.
— Закусвал ли си днес? — попитал учителят.
— Да, учителю, закусвал съм — отвърнал монахът.
— Иди и измий съдовете си — бил незабавният отговор.
Тази фраза внезапно отворила очите и съзнанието на монаха за истината на Дзен.
По-късно Уммон разсъждавал така върху цитирания отговор: „Имало ли е специално внушение във фразата на Джошу или не? Ако е имало, какво е било то? А ако не, какво сатори е постигнал монахът?“
А Суиган заявил по повод казаното от Уммон: „Великият учител не знае кое какво е, затова и отговорът му е такъв. Той е съвършено излишен. Все едно да се опитваш да нарисуваш крака на змия или брада на евнух. Аз съм на друго мнение. Монахът, който наглед е постигнал някакво сатори, отива в ада със скоростта на стрела!“
Какво означава всичко това — фразата на Джошу за измиването на съдовете, постигането на сатори от монаха, разсъжденията на Уммон и уверенията на Суиган? Противоречат ли си те, или всичко е „много шум за нищо“? Според мен те сочат един път и монахът може да отиде където и да е, но неговото сатори е факт.
Токусан бил голям познавач на Диамантената сутра. Научил за съществуването на Дзен, който пренебрегва свещените писания и посяга право към човешката душа. Отишъл при Рютан с молба да го посвети в учението. Един ден Токусан седял навън и се опитвал да разгадае тайнството на Дзен.
— Защо не влезеш вътре? — попитал го Рютан.
— Тъмно е като в рог — отвърнал Токусан.
Рютан запалил свещ и му я подал. Когато той посегнал да я вземе, учителят духнал пламъка. В този миг съзнанието на Токусан се отворило.
Един ден Хякуджо (Пайчан) отишъл да посети учителя си Басо (Мадзу). Над тях прелетяло ято диви патици.
— Какво е това? — попитал Басо.
— Диви патици, учителю.
— Накъде летят?
— Те вече отлетяха.
Басо хванал грубо носа на Хякуджо и го извил.
— Ох! Ох! — извикал Хякуджо от силната болка.
— Ти каза, че са отлетели — рекъл Басо, — а те са тук от самото начало.
Струйки пот потекли по гърба на Хякуджо — той бил осенен от сатори.
Съществува ли връзка между миенето на съдовете, духването на свещта и извиването на носа? Ще се съгласим с Уммон: ако нямаше връзка, как тогава всички щяха да осъзнаят истината на Дзен? А ако я има, каква е тя? Какво е сатори? Какъв е този нов светоглед, който ни дава то, от кой ъгъл се разглеждат нещата?
При Даие (Дахуй, 1089–1163 г.) прочут учител от времето на династията Сун, живял монах на име Докен (Таоциен), който прекарал много години в изучаване на Дзен, но не успял да открие тайните му, ако изобщо има такива. Веднъж учителят го изпратил с мисия в далечен град и той се тревожел, че пътуването, което се налагало да продължи половин година, щяло по-скоро да попречи, отколкото да помогне на неговите занимания с Дзен. Соген (Дзунюан), друг ученик на Даие, му съчувствал и затова му казал: