Калан се отправи към камара камъни недалече от Ричард. Качи се най-отгоре, за да има по-добра видимост към мъртвилото наоколо. Дори посред нощ грубият камък излъчваше тягостната жега от изминалия ден. Калан отметна назад запотен кичур коса и се размечта за лек полъх вятър. Беше се случвало зиме да измръзне до мозъка на костите си. Явно бе забравила какво е да изпитваш болезнен студ.
Малко след като Калан се настани, Дженсън стана от мястото си и тръгна към нея, като внимаваше да не събуди останалите.
— Имаш ли нещо против да постоя при теб? — попита тя, щом приближи.
— Разбира се, че не.
Дженсън се настани върху камъка до Калан, вдигна колене към тялото си и ги обви с ръце. Известно време остана безмълвна, вгледана в нощта.
— Съжалявам за преди малко, Калан. — Въпреки тъмнината Калан бе почти сигурна, че вижда нещастието, изписано на лицето на младата жена. — Не исках да ме сметнете за глупачка, която първо действа, после мисли. Никога не бих наранила когото и да било от вас.
— Знам, че не би го сторила съзнателно. Притеснява ме онова, което може да направиш, без да искаш.
Дженсън кимна.
— Струва ми се, че вече разбирам малко по-добре колко са заплетени нещата и колко са ограничени познанията ми. Обещавам ти, че няма да предприемам каквото и да било, без ти или Ричард да ми кажете.
Калан се усмихна и погали Дженсън по главата, придърпвайки я към себе си.
— Казах ти всичко онова, защото те обичам, Дженсън. — Прегърна я с една ръка. — Предполагам, че се тревожа за теб така, както Бети се безпокои за невинните си близнета, понеже знае какви опасности ги грозят, докато те самите нямат никаква представа.
Трябва да разбереш, че ако ходиш по тънък лед, няма никакво значение дали езерото е замръзнало от студ или вследствие на заклинание. Не знаеш ли къде стъпваш, образно казано, можеш да паднеш в студената мрачна прегръдка на смъртта. Не е важно откъде е дошъл ледът — смъртта си е смърт. Искам да кажа, че не е нужно да тръгваш по тънкия лед, ако нямаш наистина основателна причина да го правиш, понеже е твърде възможно това да ти коства живота.
— Но нали у мен няма нито искрица магия. Както се изрази Ричард, аз съм като слепец, който не вижда цветовете. Аз съм прекъснатата връзка във веригата на магията. Нима това не означава, че не мога да се забъркам в неприятности от такова естество?
— Ако някой бутне камък от висока скала и той те уцели, ще има ли значение дали го е катурнал овчар гегата си или го е изпратила чародейка посредством дарбата?
Гласът на Дженсън прозвуча притеснено.
— Разбрах те. Май никога не съм гледала на тези неща от такава гледна точка.
— Просто се опитвам да ти помогна, понеже знам колко е лесно човек да допусне грешка.
Дженсън се загледа в Калан за момент.
— Ти си наясно с магията. Що за грешка би могла да допуснеш?
— Каква ли не.
— Например?
Калан се зарея в спомените си.
— Веднъж закъснях с половин секунда с убийството на една жена.
— Но нали самата ти твърдеше, че не е добре да се прибързва!
— Да, само че има моменти, когато най-голямата глупост, която можеш да сториш, е да се забавиш. Въпросната жена беше чародейка. Когато дойдох на себе си, вече беше твърде късно. Заради моята грешка Ричард бе пленен и отведен. Цяла година нямах представа какво се е случило с него. Мислех, че никога повече няма да го видя. Струваше ми се, че ще умра от мъка.
— И кога го намери отново? — изгледа я удивено Дженсън.
— Наскоро. Именно затова поех към Стария свят — онази жена го бе довела тук. Но сега за щастие отново сме заедно. Правила съм и други грешки, които също са довеждали до какви ли не проблеми. Ричард също не е безгрешен. Както ти каза и той, всички грешим. Ще ми се, доколкото мога, да ти спестя поне безсмислените грешки.
Дженсън отмести поглед.
— Като тази да се доверя на човек като онзи, когото срещнах — Себастиан. Заради него убиха майка ми, а едва не въвлякох и вас в смъртоносна схватка. Чувствам се толкова глупаво.
— Това не беше грешка от нехайство, Дженсън. Ти беше използвана, измамена. Но по-важното е, че в края на краищата действа разумно и пожела да разбереш истината.
Дженсън кимна.
— Как да наречем близнаците? — попита накрая. Калан не смяташе, че е добре изобщо да им дават имена, поне за момента, но не искаше да и го казва.