Думите му явно притесниха Дженсън още повече.
Ричард бе израсъл в безпределните гори на Западната земя, където се бе изхранвал като горски водач. Знаеше много за живота сред природата, за животните. За Калан, отгледана в Двореца на Изповедниците в Средната земя, всичко, свързано с природата, звучеше непознато и екзотично. Тя с удоволствие слушаше разказите на Ричард, споделяше удивлението му от чудесата на света и живота. Той, разбира се, отдавна вече не беше обикновен горски водач. Като че ли беше минала цяла вечност от първата му среща с Калан в Еленовата гора; всъщност от онзи момент ги деляха едва две години и половина.
Сега се намираха далеч от непретенциозния дом, където бе минало детството на Ричард, и от двореца, в които Калан се бе подготвяла за величавото си бъдеще. Ако имаха избор, биха предпочели да са на едно от двете места, вместо в тази пустош. Но ако не друго, поне бяха заедно.
След всичко преживяно — опасностите, несгодите, болезнената загуба на приятели и любими хора — Калан ревностно поглъщаше всеки миг с Ричард, ако и да се намираха в сърцето на вражеските земи.
След като съвсем наскоро се бе оказало, че Ричард има брат, ги връхлетя и следващата новина — за природената му сестра Дженсън. Доколкото успяха да разберат предния ден, когато я срещнаха, тя също бе израсла в гората. Искрената и човешка радост да открие свой близък, с когото я свързват много общи неща, ги развълнува и затрогна дълбоко. Дженсън остана направо зашеметена от срещата с по-големия си брат Ричард, но не по-малко я порази запознанството с Калан, израсла в Двореца на Изповедниците в далечния Ейдиндрил.
Дженсън и Ричард имаха различни майки, но и двамата бяха деца на жестокия тиранин Мрачния Рал. Тя бе по-малка от Ричард, едва прехвърлила двайсетте, имаше небесносини очи и къдрава рижа коса, която се спускаше на масури по раменете и. Бе наследила някои от суровите, съвършено изваяни черти на Мрачния Рал, ала приликата с майка и и откритият и, весел нрав се смесваха с тях, за да ги претопят в една изящна и очарователна женственост. Що се отнася до Ричард, неговият орлов поглед загатваше за родовата му принадлежност, но цялостното му излъчване и поведение, както и топлотата на сивите му очи бяха уникални и неподражаеми.
— Виждал съм соколи да разкъсват дребни животни — продължи темата Дженсън. — Нещо не ме радва мисълта около нас да се навърта такава грамадна птица — камо ли пет на куп.
Козичката Бета явно споделяше чувствата на господарката си.
— Нощем винаги дежурят часови — успокои я Калан.
Птиците не бяха единствената причина за страх и притеснение, ала непосредствената им близост ги превръщаше в постоянен обект за размисъл. В призрачната тишина безжизнените скали, покрай които вървяха, излъчваха тягостни талази душна, потискаща жега. Бяха се бъхтали цял ден, докато се измъкнат от утробата на мъртвата долина и прекосят заобикалящата я равнина, но никой не посмя да възроптае срещу изнурителния им бърз ход. Непоносимата горещина докара на Калан досадно главоболие. Въпреки че бе смъртно уморена, не забравяше, че през последните дни Ричард бе спал значително по-малко от всеки друг от малката им група. Нищо в движенията му не издаваше това, но Калан четеше изтощението в погледа му.
Скоро осъзна какво опъваше нервите и до крайност: тишината. Не се чуваше лай на койоти, нито далечен вой на вълци, не пърхаха прилепи, не шумоляха еноти, не прелитаха птици; не се долавяше дори жужене на насекоми. От опит знаеше, че липсата на звуци е сигнал за потенциална опасност. В тази пустош мъртвешката тишина означаваше тотална липса на живот — нямаше койоти и вълци, нямаше прилепи и мишки, нямаше дори насекоми. Малко живи твари прекрачваха пределите на тази оголена земя. Тук нощите бяха бездиханни и тихи като звездите.
Въпреки жегата тягостната тишина извика по гърба на Калан ледени тръпки.
Тя хвърли още един бърз поглед към соколите, които едва се виждаха в далечината, на фона на виолетово червеникавото западно небе. Явно птиците също не се чувстваха добре във враждебната и към тях пустош.
— Доста е изнервящо да срещнеш такава страховита твар, особено ако си нямал и представа за съществуването и — отбеляза Дженсън. Избърса потното си чело с ръкав и смени темата: — Чувала съм, че да видиш граблива птица преди път е знак.
Кара, която до този момент не бе продумала и дума, се наведе през Калан.
— Само ми разрешете да се приближа на достатъчно разстояние — изсъска тя, — и ще им разпердушиня проскубаните пера. — Дългата и руса коса, пристегната на тила в традиционната за жените с нейната професия емблематична плитка, подчертаваше руменината на пламналото и от гняв лице. — Тогава ще видим що за прокоба са.