Един от впрегнатите в каруцата коне изцвили. Бърз поглед през рамо му показа как Фридрих се опитва да обуздае животните. И трите коня заотстъпваха назад, опънали юздата в ръката му. Риеха земята с копита и пръхтяха. С крайчеца на окото си Ричард забеляза как от тъмнината се изстреляха две успоредни черни линии, които се понесоха ниско над земята. Бети нададе сърцераздирателен вой.
В следващия миг линиите изчезнаха така, както се бяха появили — потънаха в гъстата мъглявина.
— Не! — изкрещя Дженсън и хукна към животните.
Неподвижната фигура ги наблюдаваше. Том протегна ръка, за да спре прелитащата покрай него Дженсън. Тя се отскубна. За миг Ричард се уплаши да не би Том да хукне подире и, но онзи продължи да тича към него.
Внезапно от кипналия мрак изскочиха двата изгубили се сокола, тъй близо, че Ричард различи хрущялите стволове на широко разперените им срещу вятъра крила. Двете птици успяха да се преборят с бушуващата буря и се включиха в кръга, като всяка от тях носеше в мощните си нокти по една малка, безжизнена бяла топчица.
Том тичаше с лъка в едната ръка и колчана в другата. Направил избора си, Ричард пусна меча в ножницата и сграбчи лъка.
С отработено плавно движение насочи лъка и опъна тетивата. Измъкна една стрела от кожения колчан, който Том стискаше в едрия си юмрук.
Докато се извръщаше към мишената си, Ричард вече бе заредил стрелата и се прицелваше. Изпита смътно удоволствие от напрежението, изпълнило мускулите му при опъването на тетивата, от очакването да освободи това напрежение. Почувства се добре, осланяйки се на силата си, на уменията си, на безкрайните часове тренировки — а не на магията.
Неподвижната фигура на липсващия мъж продължаваше да го наблюдава. Пясъчните въртопи обливаха фигурата и очертаваха контурите и. Напрегнал взор зад острия като бръснач връх на стрелата, Ричард хвърляше яростни погледи към главата. Остриетата винаги го изпълваха с чувство на покой. С острие в ръката той бе в стихията си — все едно дали то ще се вреже в пясъчна плът или ще прободе до кръв. Стоманеното острие на стрелата бе насочено към празното петно насред пясъчната вихрушка, където би следвало да се намира главата.
Пронизителните писъци на соколите заглушиха воя на вятъра.
Долепил тетивата до бузата си, Ричард се отдаде на насладата от усещането за напрегнатост в мускулите, усети тежестта на лъка, перата на стрелата, галещи плътта му, разстоянието между острието и мишената, запълнено с облак пясък, натиска на вятъра срещу ръката му, лъка, стрелата. Всеки един от тези фактори, както и още стотина други, бяха подложени на вътрешна преценка, която след толкова много тренировки и опит ставаше напълно несъзнателно и изчисляваше къде точно ще попадне стрелата, след като веднъж бъде изстреляна.
Фигурата насреща му продължаваше да го наблюдава.
Ричард рязко вдигна лъка и се прицели.
Светът изведнъж му се стори не само неподвижен, но и убийствено тих, разстоянието мигом изчезна. Тялото му се изопна като тетивата, стрелата пое в себе си плътния образ на целеустремеността му, мишената пред стрелата се превърна в единствения смисъл на съществуването му. Осъзнатото намерение провокира мигновено преизчисляване на усилията, нужни за изпращането на стрелата до целта.
Бушуващият пясък сякаш се укроти, соколите, разперили широко криле, едва си проправяха път през сгъстения въздух. У Ричард нямаше и капка съмнение относно точното място, което ще уцели стрелата, когато стигне до финалната точка на започващото сега пътешествие. Усети как тетивата пружинира в китката му. Видя перата в края на стрелата да се отделят от лъка, докато стволът и се огъна леко, отскачайки, и полетя.
В мига, в който първата стрела намери мишената, Ричард вече изваждаше втората от колчана в ръката на Том. В пурпурната зора изригна фонтан от птичи пера. Соколът полетя като камък и тупна шумно на земята, недалеч от силуета, който се носеше ниско над земята. Кървавата топчица се спаси от ноктите, но бе твърде късно.
Другите четири сокола заврещяха яростно. Запляскаха с криле, за да наберат височина, единият изпищя пронизително право срещу Ричард. Той прихвана мишената.
Втората стрела излетя.
Заби се право в зейналото гърло на сокола и излезе през тила, прекъсвайки внезапно ядния му вой. Безжизненият торс полетя към земята. Фигурата под оцелелите три сокола започна да се стопява сред пясъчната вихрушка.
Трите птици, сякаш изоставяйки господаря си, завиха рязко и полетяха целеустремено към Ричард. Той ги прецени хладно иззад своите пера. Излетя и третата стрела. Соколът, който летеше в средата, повдигна дясното си крило, за да смени посоката, но острието го прониза в сърцето. Запремята се надолу, пясъчната буря го завихри на спирала и го запрати в твърдата земя недалеч от Ричард.