Дженсън, Том и Оуен стояха в безмълвна изненада.
Ричард се почувства странно спокоен. Всичко свърши. Край. Разполага с малко време да направи необходимото… и после всичко ще приключи.
— Дай да видя бележката — рече на Оуен.
Онзи му я подаде. Светлината на огъня му бе достатъчна, за да различава буквите безпроблемно. Прочете текста три пъти пред погледите на Кара, Том, Дженсън и Оуен.
Накрая отпусна ръка. Кара грабна листа и прочете написаното за себе си.
Замислен над бележката, Ричард се втренчи нагоре по пътеката към горящата сграда.
— Откъде е знаел Николас, че някой ще отиде за противоотровата? Пише, че разполагаме с един час. Откъде е знаел, че ще сме тук, толкова близо, че ще дойдем да я вземем, та да напише в бележката, че ни дава един час време?
— Може би не е знаел — предположи Кара. — Защо да не е написал бележката предварително. С намерение да ни накара да хукнем безразсъдно презглава.
— Възможно е — Ричард махна с ръка, — но как е разбрал, че сме тук?
— Чрез магия — обади се Дженсън.
На Ричард никак не му бе приятно, дето Николас явно бе доста добре информиран и винаги бе една стъпка пред тях.
— Ти как разбра, че Николас ще опожари къщата? — попита Кара.
— Събудих се внезапно — отвърна Ричард. — Болката в главата ми бе изчезнала и просто разбрах, че трябва незабавно да изчезваме.
— Значи дарбата ти отново действа?
— Май да. Понякога ме предупреждава.
Де да можеше да разчита повече на дарбата си. Добре, че поне този път му бе помогнала — в противен случай вече да са мъртви.
— Значи според теб Николас е наблизо? — Том се вгледа в тъмнината наоколо. — Допускаш, че е знаел къде сме и е предизвикал пожара?
— Не. По-скоро иска да мислим, че е наблизо. Той е магьосник. Може да е изпратил магьоснически огън от голямо разстояние. Не съм специалист по магиите. Може да е използвал и други средства, за да разпали огъня от разстояние.
— Заведи ме до сградата, където беше скрил противоотровата — обърна се Ричард към Оуен. — И където срещна Николас за пръв път.
Оуен тръгна незабавно. Останалите от малката група го последваха.
— Надяваш се тя да е там ли? — попита Дженсън.
— Има само един начин да разберем.
Когато стигнаха реката, вече бяха останали без дъх. Моста го нямаше и това вбеси Ричард. Тук-там по двата бряга в далечината се валяха каменни блокове. Другите останки от моста явно бяха потънали в тъмната вода. Оуен и останалите знаеха друг мост на север, така че групата продължи по пътя, криволичещ покрай реката.
Точно преди да стигнат до втория мост, от една странична улица към тях се втурна отряд войници с бойни викове и готови оръжия.
Ричард извади меча си и характерният метален звън огласи нощта. Острието проблесна в готовност, но от магията нямаше и следа. При тази непосредствена заплаха беше все едно. Трябваше да пести гнева си, затова просто нададе боен вик.
Първият враг се строполи на земята. Ударът на Ричард бе толкова мощен, че разсече едрия мъжага през ризницата по диагонал — от рамото до хълбока. Без да спира, Ричард се извъртя към друг от нападателите, който го дебнеше в гръб, и замахна с меча си тъй светкавично, че мъжът падна обезглавен, преди да е успял да вдигне своето оръжие. Лакътят на Ричард намери лицето на следващия воин, който летеше към него с изваден меч. Завъртя се и промуши още един, после се обърна да довърши предишния, който бе паднал на колене, покрил с ръце кървавото си лице. Проблясващият на лунната светлина меч дари врага с навременна смърт.
Том посичаше безмилостно когото свари, Агиелът на Кара също не бездействаше. Писъци на неочаквана болка разтърсиха притихналата нощ. Ричард помиташе противниците си с бързината на понесена от вихъра сянка.
Нощта утихна след броени мигове. Ричард, Том и Кара се справиха с вражеския отряд преди който и да е от нападателите им да успее да реагира на изскочилата от тъмнината заплаха. Едва поели си дъх, Ричард ги поведе към моста.
Там на пост стояха двама разпасани войници от Императорския орден с изправени копия. Стражите посрещнаха с нескрита изненада тичащите към тях хора. Вероятно, защото жителите на Бандакар никога не им бяха създавали неприятности, те не предприеха нищо и само наблюдаваха Ричард. Приближил достатъчно, той извади внезапно меча си изотзад и най-неочаквано промуши първия мъж, след което с мощно движение посече втория заедно със забитото до него копие.
Малката група премина необезпокоявана по моста и се сля с тъмнината около наблъсканите една в друга сгради. Оуен водеше Ричард завой след завой към мястото, където бе скрил противоотровата и където вместо нея бе открил бележката, изискваща размяната на Калан срещу живота на Ричард, плюс живота на една империя, изложена на коварните способности на Николас Вселителя.