— Стига толкова сме бягали! — обади се Ансон.
— Точно така. Вече се убедихме, че като бягаме и се спотайваме, само си причиняваме още повече беди — подкрепи го Оуен.
— Съгласен съм, но трябва да осъзнаете, че днес някои от нас ще загинат. Вероятно повечето от нас. Може би всички… Ако някой мисли да не влиза в бой, сега е моментът да го каже. Започнем ли веднъж, ще се нуждаем от взаимната си подкрепа — завърши Ричард.
Той сключи ръце зад гърба си, докато крачеше бавно пред очите на събралите се хора. На слабата светлина трудно можеше да различи лицата им. Знаеше, че времето му изтича и зрението му ще се влоши. Замайването на главата му — също. Знаеше, че никога няма да се оправи.
Ако изобщо имаше шанс да измъкне Калан от войниците на Ордена, то трябваше да опита сега — с или без помощта на тези мъже.
Никой не се отказа.
— Трябва да се насочим към командния състав по две причини: за да разберем къде държат Майката Изповедник и за да няма кой да координира действията им срещу нас — продължи Ричард. — Вече всички сте въоръжени и за краткото време, с което разполагахме, се опитахме да ви покажем как да боравите с оръжията си. Искам да ви кажа още нещо. Ще ви е страх. Мен също. Използвайте гнева си, за да преодолеете този страх.
— Гняв ли? Какъв гняв, когато ни е страх? — попита един от мъжете.
— Тези войници са изнасилвани вашите съпруги, сестри и майки, вашите дъщери, братовчедки и лели, вашите съседки — отвърна Ричард, докато крачеше нервно. — Спомнете си това, когато погледнете в очите приближаващия се враг. Те отведоха повечето от жените ви. Знаете защо. За да ви накарат да се предадете, изтезаваха децата ви. Спомнете си техните писъци на страх и ужасна болка, докато умираха окървавени и безпомощни, осакатени от тези мъже.
Парещият гняв на Ричард продължи да се излива в думи:
— Спомнете си това, когато видите ухилените им самоуверени физиономии насреща си. Тези мъже изтезаваха обичани от вас хора. Помислете за това, когато се приближат към вас с изцапаните си с невинна кръв ръце. Тези мъже изпратиха много от близките ви в далечно робство, а още повече избиха. Не го забравяйте, когато понечат да убият и вас.
Тук не става дума за различно отношение към живота, за различие във възгледите. Един почтен и морален човек не е способен да извърши всичко това. А тези хора го правят — изнасилват, изтезават, убиват. Спомнете си го, когато се изправите срещу тези зверове. — Ричард огледа мъжете. Вдигна юмрук към гърдите си и продължи със стиснати зъби: — И когато застанете очи в очи с тях, с виновниците за всички ваши страдания, за мъките на вашите близки, посрещнете ги с омраза в сърцата. Сражавайте се с омраза в сърцата. Убивайте с омраза в сърцата. Те не заслужават нищо по-добро.
Над гората се спусна тягостна тишина, докато мъжете обмисляха смразяващите му думи. Ричард знаеше, че е натрупал достатъчно омраза и ярост, които да излее над войниците от Императорския орден. Не знаеше къде държат Калан, но би направил всичко да я освободи. За да получи противоотровата, тя се бе жертвала за него. Не можеше да я вини. Любовта и към него бе толкова пламенна, колкото и неговата към нея. Тя бе направила необходимото и Ричард не би я изоставил за нищо на света. Сега тя се нуждаеше от неговата помощ.
Най-жалкото беше, че всичко се оказа напразно. В шишенцето, за което Калан се пожертва, имаше всичко друго, но не и противоотрова.
Ричард се вгледа в лицата на мъжете, нетърпеливи да чуят напътствията му в навечерието на решителната битка. Спомни си думите, изписани върху статуята, бдяща пред входа на родината им. Осмото правило на магьосника: Талга Вастернич.
— Ще ви кажа само още едно нещо. Най-важното — обърна се Ричард към тях в качеството си на предводител на Д’Харанската империя — империя, която се бореше за своето бъдеще и за свободата си. После изрече онези две думи на собствения им език: — Заслужете победата!
Развиделяваше се, когато навлязоха в града. Единствено Дженсън не се включи в атаката. Ричард и забрани категорично. Освен, че бе твърде млада и не чак толкова силна, за да се изправи пред враговете им, тя би представлявала и доста примамлива цел. Изнасилването се бе превърнало в свещен ритуал за тези злодеи и те фанатично се стремяха към него. Войниците от Императорския орден веднага биха се сплотили около тази идея. С Кара беше друго — тя бе трениран воин и след Ричард нейното участие представляваше най-смъртоносната заплаха за врага.
Дженсън не остана доволна от решението на Ричард, но напълно го разбираше. Още по-малко искаше да го притеснява точно сега и затова остана заедно с Бети сред прикритието на дърветата.