Откъде се взе този огън?
Отсреща редиците на Ордена падаха като покосени от нещо. Сякаш едно-единствено острие събаряше в локви кръв стотици от тях наведнъж със свирепа жестокост. Кой причиняваше това?
Нямаше време за губене. Ричард и хората му трябваше да се заемат с войниците, които някак си бяха оцелели от унищожителната магия. Броят им така се бе стопил, че Императорският орден не беше в състояние да устрои ефективно нападение. Всеки опит за нанасяне на удар приключваше в безпощадните остриета на Ричард и хората му.
В хода на битката тези, които се мъчеха да избягат, и другите, които се събираха на групи, за да се впуснат в атака, биваха покосени от нов смъртоносен огън. Цели отряди от Императорския орден падаха, без изобщо да бъдат докоснати от Ричард и дружината му. Усещаха нечовешка болка в гърдите, дъхът им спираше и те падаха мъртви.
Не след дълго утрото се огласяше само от стоновете на ранените. Хората на Ричард се събраха около него, без да знаят какво да мислят за случилото се, разтревожени да не би същото нещо, което погуби толкова врагове, изведнъж да се обърне и срещу самите тях. Ричард се сети, че те изобщо не могат да видят магьосническия огън. За тях това трябва да е изглеждало като чудотворно спасение.
Мярна две фигури до една от страничните сгради. Едната по-висока. Присви очи, но пак не можа да ги види добре. Подирил опора в рамото на Том, се запъти към тях.
— Ричард, момчето ми — посрещна го Натан, когато Ричард се приближи. — Радвам се, че си добре.
Ан, трътлеста жена в семпла сива рокля, се усмихна с характерната си усмивка — едновременно весела и доволна, но и някак многозначителна и снизходителна.
— Не мога да ви опиша колко се радвам да ви видя — възкликна Ричард, все още запъхтян, като се опитваше да не поема дълбоко въздух. — Но какво правите тук? Как така ме намерихте?
— С пророчество, момчето ми. — Натан се наклони напред с хитра усмивка.
Носеше високи ботуши, разкошна бяла риза, жилетка и елегантно наметало от зелено кадифе, прикачено на дясното му рамо. Пророкът представляваше доста живописна гледка.
В същия момент Ричард забеляза, че Натан е въоръжен с изящен меч в бляскава ножница. Стори му се странно магьосник, владеещ магьоснически огън, да носи меч. Още по-странното беше, че мечът изведнъж бе изваден от ножницата.
Ан ахна, изненадана в гръб от човек, който внезапно изскочи иззад ъгъла на сградата и се метна върху нея. Оказа се местна жителка, една от защитничките на армията — висока, слаба жена с изпито, намръщено лице и дълъг нож.
— Убийци! — изкрещя тя и правата и коса се разлюля. — Предали сте сърцата си на омразата!
Земята, където бяха стъпили двете жени, изригна, във въздуха се разхвърчаха буци пръст и трева. Ан правеше отчаяни опити да се отскубне от нападателката си с помощта на магически трикове. Но онази беше непокътната. Магията не можеше да порази човек, който е роден без искрицата на дарбата.
Натан, стоящ близо до Ан, пристъпи напред и без много шум промуши високата жена с меча си. Онази се олюля с меча, стърчащ от гърдите и, на лицето и бе изписана изненада. Свлече се на земята, а кървавото острие се изсули от тялото и.
Спасена, Ан стрелна с очи мъртвата нападателка, после изгледа Натан изпод вежди.
— Впечатляващо, трябва да призная.
— Нали ти казах, че не ги хваща магия — усмихна се Натан.
— И все пак не разбирам, Натан… — подхвана Ричард.
— Заповядай, скъпа — даде Натан знак на някого отзад.
Иззад ъгъла изскочи Дженсън и се хвърли на врата на Ричард.
— Толкова се радвам, че си добре. Дано не ми се сърдиш. Натан се появи в гората малко след като вие тръгнахте. Спомних си, че съм го виждала преди — в Народния дворец в Д’Хара. Знаех, че е от рода Рал. Затова му казах, че сме в беда. Двамата с Ан искаха да помогнат и дойдохме възможно най-бързо.
Дженсън погледна Ричард с очакване. Той я успокои с прегръдка.
— Правилно си постъпила — рече. — Използвала си главата си в ситуация, която заповедите ми не биха могли да предвидят.
След края на разгорещената битка Ричард се чувстваше замаян повече от всякога. Облегна се на Том за подкрепа.
Натан го подхвана под другата мишница.
— Чух, че имаш проблем с дарбата. Може би ще мога да помогна.
— Нямам време. Николас Вселителя държи Калан. Трябва да я намеря, иначе…
— Не ставай глупак — скастри го Натан. — Няма да отнеме много време да балансираме дарбата ти. За да я овладееш, ти е нужна помощта на друг магьосник — нали вече съм ти помагал веднъж. Иначе няма да си полезен никому. Хайде да си намерим някое спокойно местенце, за да те отърва от причината за всичките ти беди.