Желанието на Ричард да намери Калан бе по-силно от всичко, но не знаеше къде да търси. Искаше му се просто да се отпусне в ръцете на Натан и да повери съдбата си на опита и познанията му. Разбира се, че Пророкът е прав. Искаше му се да заплаче от облекчение, че помощта най-сетне е дошла. Кой, ако не един магьосник, би му помогнал най-пълноценно да си върне силата?
Не смееше дори да се надява на такъв късмет. Имаше намерение да тръгне да търси Ничи, защото тя бе единственият човек, на чиято помощ смяташе, че може да разчита при тези обстоятелства. Но един магьосник можеше да му бъде далеч по-полезен.
Наистина само магьосник бе в състояние да помогне при проблем с дарбата на друг магьосник.
— Само побързай — заръча на Натан.
— В такъв случай да вървим — отвърна Пророкът и се усмихна с онази характерна усмивка, по която веднага се познаваше, че носи фамилията Рал. — Ще ти оправим дарбата за нула време.
— Благодаря ти, Натан — отрони Ричард, докато едрият мъж го водеше към една близка врата.
Шестдесета глава
РИЧАРД СЕДНА НА ДЮШЕМЕТО с лице към Натан. Стаята беше съвсем празна, без никаква мебелировка. Но на Натан не му трябваха мебели, подът му бе съвсем достатъчен. Край тях на пода седна и Ан. Ричард остана малко изненадан, че Натан и позволи да присъства, но не повдигна въпроса. Може пък да се наложи да се възползва от помощта и в някакъв момент.
Всички останали чакаха навън. Кара не искаше да го остави сам, но той я увери, че ще бъде по-спокоен и по-концентриран върху усилията да си възвърне дарбата, ако знае, че тя е навън и наглежда всичко вместо него.
Кепенците на двата прозореца бяха затворени и през тях се процеждаше само бледа светлина и приглушен шум. С ръце на коленете, Пророкът изправи гръб и си пое дълбоко въздух, при което цялата му фигура сякаш бе обгърната от величествено сияние. Натан пръв бе научил Ричард как да си служи с дарбата. Беше му казал, че магьосниците воини като него не приличат на другите магьосници. Вместо да държат силата заключена вътре в себе си, те направляват желанията чрез чувствата си.
Не беше лесно за разбиране. Но Натан му обясни, че неговата сила се ръководи от гнева.
— Искам да потънеш в очите ми — рече кротко Натан.
Ричард потисна с мъка тревогата си за Калан. Като се опита да диша равномерно, за да не се задави, съсредоточи погледа си в бездната на хлътналите наситено сини очи на Натан. Взорът на Пророка го погълна. Ричард имаше чувството, че пропада в безоблачното синьо небе. Дъхът му се процеждаше на пресекулки, при това, без да го контролира. По-скоро почувства, отколкото чу властните слова на Натан.
— Почувствай гнева, Ричард! Почувствай яростта! Почувствай омразата и беса!
Главата на Ричард се замая. Той се съсредоточи върху гнева си. Не беше трудно да изпита ярост при мисълта за Калан, попаднала в плен на Николас.
Почувства как към неговата сила се присъединява още една, все едно се давеше и някой се опитваше да му задържи главата над водата.
Понесе се сам към някакво тъмно и затихнало място. Времето сякаш не съществуваше.
Времето.
Трябваше да стигне до Калан навреме. Той беше единствената и надежда.
Ричард отвори очи.
— Съжалявам, Натан, но…
Пророкът бе плувнал в пот. Ан седеше до него и държеше Ричард за лявата ръка, а Натан го бе хванал за дясната. Ричард се запита какво ли се е случило.
Погледна първо единия, после другия.
— Какво става?
И двамата изглеждаха мрачни.
— Опитахме — прошепна Натан. — Съжалявам. Все пак опитахме.
Ричард се намръщи. Та те едва бяха започнали.
— Какво искаш да кажеш? Защо се отказа толкова бързо?
Натан хвърли бърз поглед настрани към Ан.
— Опитваме от два часа, Ричард.
— Два часа ли?
— Страхувам се, че нищо не мога да направя, момчето ми. — По тона му личеше, че наистина го мисли.
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Какво искаш да кажеш? Нали самият ти ми каза преди време, при подобни обстоятелства, че с помощта на друг магьосник проблемът се решава от раз. Било проста работа един магьосник да възвърне силата на една дарба.
— Така е по принцип. Но твоята дарба някак си се е заплела във възел, който те задушава.
— Но ти си Пророк и магьосник. Ти си чародейка, Ан. Двамата заедно сигурно знаете за магията повече от всеки друг на тази земя за последните няколко хиляди години.
— Ричард, през изминалите три хиляди години не се е раждал друг като теб. Не знаем как точно действа твоята дарба. — Ан замълча, докато втъкваше обратно в кока на тила си изплъзнали се кичури посивяла коса. — Опитахме, Ричард. Заклевам се, че направихме всичко по силите си. Дарбата ти е неподвластна на Натан, дори и с моята способност да засилвам мощта му. Опитахме всичко, което знаем, дори ни хрумна да изпробваме няколко нови неща. Нищо не помогна. Не можем да сторим нищо за теб.