— Чудесно — засмя се с облекчение Калан. — Първо ще се погрижим за моите проблеми, после — за твоите.
Камък и падна от сърцето при мисълта, че все пак стигнаха до някакво решение. Останалите им спътници нямаше да могат да пътуват с тях в Плъзгата — те не притежаваха нужната магия, — ала за Ричард, Калан и Кара нямаше да е проблем. Така щяха да се озоват направо в Кулата.
Кулата бе огромна и стара — на хиляди години. Калан беше прекарала вътре голяма част от живота си и въпреки това беше успяла да обходи само малка част от нея. Дори Зед не я познаваше цялата, защото имаше предпазни щитове, заложени преди хилядолетия от магьосници, притежаващи и двете страни на дарбата, докато Зед владееше само Адитивната магия. Там бяха складирани от дълбока древност и за вечни времена редки и опасни магически предмети, а заедно с тях текстове и безброй книги. Имаше вероятност Зед и Ейди да са успели да открият нещо в Кулата, което да им помогне да отблъснат Императорския орден обратно към Стария свят.
Отиването в Кулата не само би помогнало за разрешаването на проблема на Ричард с дарбата, но би им осигурило средства, с които да обърнат хода на войната в своя полза.
Най-неочаквано разполагаха с бърз начин за пътуване до Ейдиндрил и Кулата, а съответно и за скорошна среща със Зед.
С възроден оптимизъм Калан стисна Ричард за ръката. Знаеше, че той иска да избърза още малко напред.
— Ще отида да видя как е Дженсън.
Докато Ричард се отдалечаваше напред, а Калан забави ход, за да изчака каруцата, въздушните течения над опърлената пустош донесоха още дванайсет чернопери сокола. Те се придържаха близо до слънцето, далеч извън обсега на Ричардовите стрели, но все пак се виждаха.
Каруцата настигна Калан, Том и подаде мех с вода. Устата и бе толкова пресъхнала, че загълта горещата течност, без да обръща внимание на отвратителния и вкус. Щом каруцата я отмина, Калан стъпи на ока и скочи горе.
Дженсън явно се зарадва на компанията и. Калан отвърна на усмивката и, след което седна до нея и хленчещата Бети.
— Как е тя? — попита и нежно погали козичката по ушите.
— Никога не съм я виждала в такова състояние — поклати глава Дженсън. — Направо ми се къса сърцето. Спомням си колко тежко понесох загубата на майка ми. Дълбоко и съчувствам.
Калан се отпусна назад на пети и със съчувствие стисна Дженсън за ръката.
— Знам колко е тежко, но животните по-леко преодоляват подобна загуба, не е като при нас, хората. Недей да сравняваш загубата на Бети с твоята. Колкото и да е ужасно случилото се, е съвсем различно. Тя ще има и други козлета и скоро ще забрави за инцидента. Ние с теб обаче ще скърбим вечно…
Още недовършила изречението си, Калан усети как в тялото и се впива пронизващата болка от спомена за нероденото и дете. Нима някога щеше да преодолее загубата на бебето, което бе заченала от Ричард? Дори един ден да имаше и други деца, никога нямаше да забрави онова, което и отнеха насилниците.
Разсеяно превъртя в пръстите си камъка, който носеше на верижка около шията си, и се запита дали някога ще има свое дете, дали някога ще дойде ден, когато децата ще живеят спокойно и щастливо.
— Добре ли си?
Калан забеляза, че Дженсън я гледа, и се усмихна насила.
— Просто ми е мъчно за Бети.
— И на мен. — В отговор Дженсън погали нежно козичката си.
— Но съм сигурна, че ще се оправи.
Калан се загледа в търкалящите се покрай каруцата огромни площи пуста земя. От жегата въздухът на хоризонта потрепваше, сякаш се поклащаха ритмични морски вълни, отнасящи части от земната повърхност нагоре в небесата. Все още не се забелязваше никаква растителност. При все това с приближаването към планините ландшафтът плавно се нагъваше. Калан знаеше, че е само въпрос на време отново да срещнат признаци на живот, но точно в момента нищо не подсказваше, че това ще стане скоро.
— Едно не разбирам — прекъсна мислите и Дженсън. — Каза ми, че когато опре до магия, не бива да правя нищо прибързано, освен ако не съм убедена сто процента в крайния резултат. Било много опасно. Каза да не се забърквам в нищо, свързано с магия, ако не съм сигурна в последиците.
Калан усети накъде бие Дженсън.
— Точно така.
— Ами онова, което се случи преди малко, ми приличаше точно на удар на сляпо, какъвто специално ме предупреди да не предприемам.
— Казах ти обаче и че понякога нямаш друг избор, освен да реагираш незабавно. Именно това направи Ричард. Познавам го. Той прецени нещата и избра най-доброто възможно решение.
Отговорът явно задоволи Дженсън.
— Не казвам, че е сбъркал. Просто споделям с теб, че нищо не разбирам. Действията му ми изглеждаха доста безразсъдни. Откъде да знам какво имаш предвид, когато ми казваш да не предприемам безразсъдни ходове, когато се касае за магия?