— Намерих начин — обяви Господарят Рал. — Знам как ще атакуваме укрепения им лагер.
Николас наостри уши. Това пък какво значи?
— Ще влезем на разсъмване. Тъкмо когато слънцето протяга първите си лъчи над планините. Точно тогава ще прехвърлим стената откъм източната страна. Стражите няма да виждат добре в тази посока, тъй като слънцето ще ги заслепява. Ако нещо ти блести в очите и ти пречи да виждаш, извръщаш очи.
— Звучи ми добре — каза един от мъжете.
— Значи ще се промъкнем незабелязано, а няма да нападаме — обади се друг.
— О, не, напротив! Ще ги нападнем — отвърна Господарят Рал. — При това така, че ще се чудят какво става и откъде им е дошло.
Това пък какво означава? Какви са тия приказки? Николас наблюдаваше, не изпускаше нищо от очи. Започваше да става интересно. Значи Господарят Рал най-напред ще се прехвърли незабелязано през стената, а после хората му ще атакуват? И как точно ще изненада войниците в лагера? Интригуващо.
Приближи се още малко, за да е сигурен, че няма да изпусне нито една безценна дума.
— Всички ще се включите в атаката — продължи Господарят Рал. — Призори ще се доближите до портата. Докато атакувате оттам и отклоните вниманието им, аз ще се прехвърля скришом през стената. И докато ги нападате и отклонявате вниманието им, всъщност ще играете много по-съществена роля, отколкото очакват.
Играта започваше. Николас гледаше и слушаше с възторг. Доставяше му истинско удоволствие — особено след като знаеше всичките и правила и можеше да ги манипулира както си ще. Утрешният ден щеше да бъде удивителен.
— Но, Господарю Рал — попита здравенякът Том, — как ще нападнем през портата, ако наистина е толкова непревземаема, колкото ни я описахте?
Николас не се беше замислил над това. Колко интересно! Основната част от плана на Господаря Рал май щеше да се окаже пропукана.
— Точно в това е уловката — отвърна Ричард. — Вече съм измислил всичко и направо ще се смаете, като разберете как ще стане.
Вече го бил измислил? Колко интересно! Как ли ще запълни такъв основен пропуск в плана си великият Господар Рал — Николас даваше мило и драго да чуе отговора му.
Господарят Рал се протегна и прозя.
— Но сега съм изтощен. Едва се крепя на краката си. Имам нужда от малко почивка, преди да ви разкрия всичко. Нещата не са никак прости, така че предпочитам да ви уведомя точно преди да тръгнем. Събудете ме два часа преди изгрев слънце и тогава ще ви обясня всичко.
— Два часа преди изгрев слънце — повтори заповедта Том.
Николас побесня. Надяваше се да чуе финала сега. Искаше да разбере какъв е този тъй чудесен, удивителен и сложен план.
Господарят Рал махна с ръка към апетитната си спътница — дето и викаха Кара — и някои от младите мъже.
— Хайде, елате с мен да поспим, докато другите се нахранят!
Докато се отдалечаваха, Господарят Рал се обърна към Дженсън:
— Моля те, дръж Бети при теб. Гледай да не тръгне след мен. Наистина имам нужда от сън и не ми се ще да се събудя от миризмата на коза.
— Ще ме вземеш ли с теб утре, Ричард? — попита жената на име Дженсън.
— Разбира се, ти играеш главна роля в плана ми. — Господарят Рал се прозя отново. — Ще ти обясня всичко, като се наспя. И не забравяй, Том. Два часа преди изгрев слънце.
— Ще те събудя лично, Господарю Рал — кимна му Том.
Николас също щеше да бъде там — за да види и чуе последната част от плана на Ричард Рал. Как ли ще изтърпи толкова дълго? Ще дойде рано. Ще чуе всяка думичка.
А после ще посрещне госта си Ричард Рал и неговите хора с изненада.
Може би нито отровата, нито дарбата щяха да погубят Господаря Рал.
Може би самият Николас щеше да го стори.
Калан, чийто дух беше безпомощен пленник на Вселителя, не можеше да направи нищо друго, освен да наблюдава заедно с него. Не можеше да отвърне на окаяните молитви на Ричард, не можеше да се разплаче от жал по него, не можеше да направи нищичко. Жадуваше да го прегърне отново, да облекчи болката и мъката му.
Краят му беше близо. Сигурна бе в това.
Сърцето и се късаше, като гледаше как животът му гасне.
Беше видяла сълзите му.
Беше го чула как я зове с копнеж.
Беше разбрала колко се нуждае от нея.
Усещаше се вледенена и самотна. Чувството, че се носи из въздуха против волята си, я отвращаваше. Отчаяно искаше да се върне в тялото си. То чакаше някъде в една самотна стая в укрепения лагер. Там чакаше и тялото на Николас. Как само копнееше да се върне в тялото си!