Докато Кара бе в една от стаите, Ричард отвори още една врата. Наведе се към Калан и и прошепна:
— Влез и кажи на жените вътре, че сме дошли да им помогнем да избягат. Кажи им, че мъжете им са дошли да ги измъкнат. Но да бъдат възможно най-безшумни, иначе ще ни хванат.
Калан се втурна вътре, колкото и позволяваха нестабилните и крака, и събуди младата жена на леглото вдясно. Онази скочи стресната, но без да издаде нито звук. Калан се протегна и разтърси жената на другото легло.
— Дошли сме да ви помогнем. Не трябва да вдигате шум. Мъжете ви ще ви измъкнат оттук. Има начин да излезете на свобода.
— На свобода ли? — попита първата жена.
— Да. Зависи от вас, но ви съветвам да се възползвате от възможността и да побързате.
Жените наскачаха от леглата и се втурнаха към дрехите си.
Ричард, Калан и Кара продължиха нататък по балкона, като помолиха жените, които вече бяха станали, да им помогнат да събудят останалите. Само за броени минути отвън на балкона се събраха стотици пленнички, сгушени една в друга. Не беше никак трудно да им обяснят, че трябва да пазят тишина — всички бяха наясно какви ще са последствията, ако предизвикат неприятности. Не искаха по никакъв начин да възпрепятстват успешното си бягство. Не след дълго целият балкон бе обходен.
Много от жените имаха съвсем невръстни бебета — твърде малки, за да им ги отнемат. Повечето пеленачета спяха дълбоко в ръцете на майките си, но няколко се разплакаха. Жените започнаха да ги люлеят и гушкат в отчаяни опити да ги успокоят. Калан се надяваше, че войниците вече са свикнали с бебешкия плач и няма да обърнат особено внимание.
— Чакайте тук. Стойте на балкона, докато отворим портата — прошепна Ричард на Калан.
Следван неотлъчно от Кара, той се спусна внимателно по стълбите и тръпка да прекосява двора. Внезапно едно от бебетата се разпищя пронизително и от съседната барака наизлязоха войници да видят какво става. Забелязаха Ричард и Кара. Моментално вдигнаха тревога.
До ушите на Калан достигна характерният металически звън на Меча на истината. От някои врати наизлязоха мъже и се втурнаха да препречат пътя на двамата нарушители. Свикнали да се оправят без проблеми с пленниците си, мъжете тичаха към тях, очевидно без да очакват особено сериозна съпротива. Но миг по-късно разбираха, че са били в дълбоко заблуждение, и падаха посечени от развилнелия се меч на Ричард. С някои той се справяше, докато тичаше напред, други, които се опитваха да ги нападнат странично, падаха в жертва на Кара.
Виковете им събудиха целия лагер. От спалните помещения на долния етаж се изсипваха войници, които в движение изхлузваха панталони и ризи, влачейки оръжията зад себе си.
На мъждивата звездна светлина Калан забеляза Ричард, който беше стигнал пред портата. Той замахна мощно с меча. От удара по стената се посипаха искри и една от тежките вериги, които държаха механизма, се сгромоляса. Ричард се втурна на другата страна, за да пререже втората верига. Двама войници го настигнаха. С едно плавно движение и двамата бяха посечени.
След като Кара се справи и с останалите неколцина мъже, които се опитваха да докопат Ричард, той замахна още веднъж с меча си. Във въздуха изригна фонтан от нажежени стоманени стружки, отекна пронизителният звън на натрошен метал. Портата изскърца и бавно започна да пада навън. Напънал с цялата си тежест върху нея, Ричард ускори отварянето й. Тя се сгромоляса на земята, вдигайки облаци прах.
Мъжете, които чакаха отвън, въоръжени с мечове, брадви и боздугани, се втурнаха с мощни викове по потрошения мост към укреплението. Войниците хукнаха в контраатака и секунди по-късно в прахта се валяше огромно кълбо от мъже и оръжия.
Калан забеляза, че по стълбата от другата страна на балкона се качват войници.
— Хайде! Трябва да тръгваме — извика тя на жените.
Хванала перилото за опора, Калан забърза надолу по стъпалата, последвана от цялата група жени с плачещи бебета на ръце. Ричард побягна да ги посрещне отдолу. Подхвърли на Калан къс меч с кожена дръжка. Тя го хвана точно навреме, за да се обърне и да посече един войник, който се катереше към балкона.
Оуен успя да си проправи път през бойното поле и да се добере до жените.
— Хайде! Тичайте към портата! — извика им той.
Поощрени от него, те се втурнаха през двора. Когато стигнаха до биещите се мъже, някои от тях, вместо да продължат към изхода, се хвърлиха да помагат в сражението. Хапеха ги по гърбовете, удряха ги по главите, драскаха им очите. Войниците нямаха скрупули, че насреща си имат жени, и някои от пленничките намериха смъртта си. Но това не попречи на останалите да се включат в сражението.