— Няма — тръсна глава Оуен и зачака нервно Калан да изсипе съдържанието на плитките купички във врящата вода.
Калан не бе сигурна доколко всичко това има смисъл, но вярваше в дарбата на Ричард и знаеше, че той определено си бе решил проблема с нея. Ако дарбата му го ръководеше в приготвянето на противоотровата, значи имаше надежда това да му спаси живота.
Не се сещаше за друго, което би му помогнало.
Тя подаде чайника на Оуен, който изтича през вратата навън към потока да го охлади. Кара го последва, за да бъде сигурна, че нищо лошо няма да се случи с единственото нещо, което можеше да спаси живота на Ричард.
Дженсън седна на пода от другата страна на носилката и хвана Ричард за ръката. Калан отметна с опакото на ръката си кичурите коса от лицето си. Седна до Ричард и го хвана за другата ръка. Зачакаха завръщането на Оуен и Кара.
Бети стоеше на входа с наострени уши и едва забележимо помахваше опашчицата си всеки път, когато Дженсън или Калан погледнеха към нея.
Сякаш бяха изминали часове, когато Оуен дотича обратно с чайника, но Калан знаеше, че са минали буквално няколко минути.
— Прецеди го през платно — каза Ричард, — но не изцеждай платното. Просто остави течността да премине през него, докато се напълни половин чаша. Когато свършиш, прибави всички масла в чашата.
Всички стояха и наблюдаваха движенията на Калан, подаваха и от каквото имаше нужда и бутаха настрана други, които не и трябваха повече. Когато в чашата се събра достатъчно течност, тя изля вътре маслата.
— Разбъркай с канелена пръчица — каза Ричард. Оуен се качи върху един стол.
— Спомням си, че мярнах някъде канела.
Подаде една пръчица на Калан. Тя разбърка златистата течност, но нещо не се получаваше.
— Маслото и водата отказват да се смесят — каза тя на Ричард.
Той гледаше на другата страна.
— Продължавай да бъркаш. В един момент изведнъж ще се смесят.
Калан продължи да бърка, разколебана. Маслените капки се отделяха и не искаха да се слеят с прецедената течност. Колкото повече изстиваха маслата, толкова по-малка и се струваше вероятността да се смесят.
Калан усети една сълза на отчаяние да се стича по лицето и да капва от брадичката и.
Течността в чашата се втвърдяваше. Тя бъркаше ли бъркаше и не искаше да каже на Ричард, че нищо не става. Преглътна с мъка растящата буца в гърлото си.
Съдържанието на чашата започна да омеква. Калан ахна и примигна. Изведнъж цялото съдържание на чашата се превърна в хомогенен гъст сироп.
— Ричард! — извика тя, изтривайки сълзите от лицето си. — Получи се. Смеси се идеално. Сега какво?
— Значи е готово. Подай ми го — протегна ръка той. Дженсън и Кара му помогнаха да се изправи. Калан внимателно поднесе ценната чаша към устните му. Повдигна я съвсем леко, за да може той да отпие. Отне му доста време. От време на време се налагаше да спира заради напиращата кашлица.
Количеството беше много повече от това в малките правоъгълни шишенца, но според Калан той имаше нужда от повече, тъй като бе закъснял с приема.
Когато той изпи цялата течност, Калан се протегна и остави чашата на плота. Облиза с език една капка, паднала върху пръстта и. Имаше лек аромат на канела и сладък, остър вкус. Надяваше се, че наистина са забъркали правилната противоотрова.
Ричард се беше задъхал от усилието да изпие лекарството. Помогнаха му внимателно да легне отново. Ръцете му трепереха. Изглеждаше зле.
— А сега ме оставете да си почина — прошепна.
Бети, която все още стоеше на входа и не изпускаше нищо от очи, изблея, търсейки позволение да влезе.
— Ще се оправи — каза на дружката си Дженсън. — Ти просто стой навън и го остави да си почине.
Бети тихичко се дръпна назад и легна на прага да чака заедно с останалите. Предстоеше им дълга нощ. Калан знаеше, че сън няма да я хване, докато не разбере дали Ричард ще се оправи.
— Ей, там има още един, който трябва да се разчисти — посочи Зед на Чейс.
Чейс беше с ризница върху туниката си от щавена кожа. Дебелите му черни панталони бяха пристегнати с черен колан с голяма сребърна тока, на която бе изобразена емблемата на граничните надзиратели. Под черното си наметало, втъкнати къде ли не — по краката, кръста, ръцете и гърба, — носеше цял малък арсенал от оръжия: като се започне от дребни тънки шипове, които се държат в шепа и хвърлени могат да пробият череп, и се стигне до боен ятаган, извит като полумесец, който с един удар разцепва черепа на две. Чейс умееше да убива еднакво добре с всяко от тях.
Доста време мина, откакто за последен път се бе появила необходимост от услугите на граничен надзирател. За Чейс в момента явно нямаше работа.