Едрият мъж стъпи на крепостната стена и се наведе да издърпа ножа изпод трупа.
При вида на оръжието изсумтя от задоволство.
— Ето къде бил — каза той, докато оглеждаше на светлината ножа с орехова дръжка. — Аз пък реших, че съм го загубил.
Мушна ножа в една празна ножница, закачена някъде по тялото му, без дори да поглежда. С една ръка сграбчи вкочаненото тяло за колана на панталона и го вдигна. Стъпи на една площадка на вала и го метна навън.
Зед надзърна отвъд стената. Няколко хиляди стъпки свободно падане деляха падащото тяло от сблъсъка му с планинските скали. Още няколко хиляди стъпки по-надолу от гранитните масиви започваше гората.
Златистото слънчево сияние вече се спускаше ниско към планините. Облаците искряха, нашарени в златни и портокалови отблясъци. Оттук градът в далечината изглеждаше по-красив от всякога, въпреки че Зед знаеше, че е пуст, че няма хора, които да му вдъхнат живот.
— Чейс, Зед! — викна Рейчъл от вратата. — Яхнията е готова.
Зед разпери клечестите си ръце във въздуха.
— Да му се не види! Време беше. Човек може да пукне от глад, докато дочака една яхния!
Рейчъл почука с юмрук по дървения черпак, висящ на кръста и, а с другата ръка замахна заканително към него.
— Ако продължаваш да говориш неприлични думи, няма да получиш вечеря.
Чейс погледна към Зед с въздишка.
— А ти си мислиш, че имаш проблеми! Уж едно такова малко, дето не стига и до кръста ми, а ще ми се качи на главата.
Зед последва Чейс към вратата, врязана в дебелата каменна стена.
— Винаги ли е такава?
— Аха — призна Чейс и на минаване покрай Рейчъл разроши косата и.
— Вкусна ли е изобщо тая яхния? — попита Зед. — Струва ли си да внимавам с приказките?
— Новата ми майка ме научи как да я готвя — пропя закачливо Рейчъл. — Рикка я опита, преди да излезе, и каза, че я бива.
— Е, Ема е най-добрата готвачка от всички жени, които познавам — каза Зед и приглади назад непокорните си бели коси.
— Тогава се дръж прилично и ще получиш сухари в добавка — отвърна Рейчъл.
— Сухари ли?
— Разбира се. Че какво е яхния без сухари?
Зед примигна удивено.
— Така де, и аз все това повтарям.
— По-добре дай да пробвам пръв дали се е справила добре — обади се Чейс, докато минаваха покрай украсените с пана стени на Кулата. — Защо да правиш прибързани заключения, преди да знаем дали изобщо става за ядене.
— Фридрих ми помогна — обясни Рейчъл. — И на него му хареса.
— Ще видим — отвърна Чейс.
Рейчъл се обърна към него и размаха черпака.
— Първо трябва да си измиеш ръцете обаче. Видях те как хвърляш един мъртвец от стената. Преди да седнеш на масата и да ядеш, трябва да си измиеш ръцете.
Чейс погледна към Зед откровено отчаяно.
— И като си помислиш, че някъде по света си щъка едно безгрижно момче, което си живее живота и бодро разнася насам-натам някоя умряла жаба, без изобщо да подозира тъжния факт, че някой ден ще бъде съпруг на тази малка госпожица „измий-си-ръцете-преди-ядене“!
Зед се усмихна. Когато Чейс прибра момичето в дома си, за да се грижи за нея като за своя дъщеря, Зед много се зарадва. Рейчъл също и, изглежда, все още беше щастлива от това стечение на обстоятелствата. Беше безкрайно привързана към този човек.
Докато седяха на масата пред веселия огън в камината и Зед вече дояждаше с удоволствие третата си порция яхния, той си помисли, че Кулата никога не му се е струвала по-прекрасно място. И разковничето беше в това, че наред с останалите му приятели, из величествените коридори се разхождаше дете.
Фридрих, изпратен от Ричард да предупреди Зед за надвисналата опасност от атака срещу Кулата, веднага разбра, че е закъснял. И добре, че се сети за Чейс — старият приятел, за когото Ричард му бе разказвал.
Докато Чейс бе по следите на Зед и Ейди, решен да ги спаси, Фридрих се върна в Кулата, за да държи под око похитителите. Изключително бдителен и незабелязан от никоя Сестра, той снабди Чейс и Зед с безценна информация за броя на завоевателите и тяхното ежедневие. После им помогна да си върнат Магьосническата кула.
Зед го харесваше. Не само боравеше изкусно с ножа, но беше и забавна компания. Тъй като беше женен за чародейка, не се притесняваше да разговаря свободно със Зед, за разлика от много хора, които се чувстваха неловко в присъствието на магьосник. Освен това Фридрих бе прекарал целия си живот в Д’Хара и Зед научаваше от него доста неща.
Рейчъл му показа един издялан от дърво ястреб.
— Зед, погледни какво ми направи Фридрих. Не е ли най-прекрасното нещо, което си виждал?
— Наистина — усмихна се Зед.