Ричард скочи от каруцата и подаде на Оуен меховете му.
— Беше мой баща.
— Нямах нищо конкретно предвид с въпроса си. Никога не бих клеветил съзнателно нечий баща, особено…
— Аз го убих — прекъсна го Ричард.
Ричард не възнамеряваше да влиза в подробности. Повдигаше му се дори от самата мисъл да се върне към цялата ужасяваща история.
Оуен гледаше изумено, като елен, заобиколен от глутница вълци.
— Той беше чудовище — намеси се Кара, явно почувствала се длъжна да защити Ричард. — Сега народът на Д’Хара има възможност да гледа напред в бъдещето си и всеки да живее както му харесва.
Ричард се настани до Калан.
— Да, стига да се отърват от Императорския орден.
Свел глава, Оуен продължаваше да гризе сухара си, оглеждайки скришом другите.
— Защо не ни разкажеш какво те води насам, Оуен? — наруши тишината Калан.
Ричард разпозна в тона и интонацията на Майката Изповедник, която задава любезен въпрос, с който цели да предразположи уплашен просител.
— Да, Майко Изповедник — сведе почтително глава Оуен.
— И нея ли позна? — попита Ричард.
— Да, Господарю Рал.
— По какво?
Погледът на мъжа се стрелна от единия към другия и обратно.
— Слуховете за вас и Майката Изповедник са плъзнали навсякъде. Надлъж и нашир се носят легендите за това как сте освободили народа на Алтур’Ранг от хомота на Императорския орден. Хората, които искат да живеят свободно, знаят, че вие можете да им дадете свободата.
— Как така да им я дам? — свъси чело Ричард.
— Ами преди властваше Императорският орден. Те са зверове, простете за израза — тях ги водят нечестиви сили и те не познават друг път. Именно затова са толкова жестоки. Вината може би не е тяхна. Не съм аз този, който може да каже. — Оуен извърна поглед, явно търсеше подходящите думи, като в същото време си припомняше сцени и образи, които лично го бяха убедили в зверствата на Императорския орден. — После се появихте вие и дарихте хората със свобода — както в Алтур’Ранг.
Ричард обърса челото си. Трябваше да преведе книгата, да разбере какво е онова, дето го докосна Кара, защо ги преследват черноперите соколи, трябваше да се върне при Виктор и другите, които организираха революция срещу Ордена, трябваше да се срещне с Ничи и да разреши проблема с главоболията. Може би Ничи щеше да му помогне поне с последното.
— Аз не мога да „даря“ хората със свобода, Оуен.
— Да, Господарю Рал.
За Оуен думите на Ричард очевидно бяха закон, неподлежащ на оспорване, но в очите му се четеше, че всъщност не е убеден в тях.
— Какво имаш предвид, като казваш, че дарявам хората със свобода?
Оуен отхапа парченце от сухара си и огледа останалите. Повдигна замислено рамене. Накрая се прокашля.
— Ами… вие правите същото като Императорския орден — убивате хора. — Размаха сковано сухара си, все едно беше меч, с който прониза въображаем противник във въздуха. — Убивате онези, които поробват хората, и връщате свободата на поробените, за да бъде възстановен мирът.
Ричард въздъхна дълбоко. Не знаеше дали Оуен има предвид точно това, което се разбра от думите му, или просто му бе трудно да се изразява добре пред хора, от които се притеснява.
— Не е точно така — възрази Ричард.
— Но нали затова сте тук. Всеки го знае. Дойдохте в Стария свят, за да освободите хората.
Опрял лакти върху коленете си, Ричард се приведе напред със сключени длани, докато обмисляше как по-ясно да се изрази. Усети нежната, приятелска ръка на Калан върху рамото си и се почувства по-добре. Не искаше да разказва на всеослушание ужасните подробности за това как е бил взет в плен и откъснат от Калан, как е мислел, че няма да я види никога повече.
Ричард отмести встрани емоционалния товар, свързан с този дълъг и тягостен период, и подходи от друго място.
— Аз, Оуен, съм роден в Новия свят…
— Да, знам — кимна онзи. — И сте тук, за да освободите хората от…
— Не. Не е съвсем така. Ние си живеехме в Новия свят. Живеехме в мир някога, също както и вие. Император Джаганг…
— Пътешественикът по сънищата.
— Именно. Та император Джаганг, пътешественикът по сънищата, изпрати войските си да завладеят Новия свят, да убиват и поробят народите ни.
С насълзени очи Оуен се вгледа в мрака и кимна.
— Както и моя народ.
— Опитахме се да отвърнем на удара им — намеси се Калан. — Но се оказа твърде непосилно. Тяхната армия е твърде многочислена за нашите възможности и ние не успяхме да я отблъснем.