— Искаш да кажеш, че са се раждали повече като тях?
— Не, просто малцината родени без дарбата пораснали, взели да се задомяват, народили им се деца — и без искрица дарба.
Калан го изгледа слисано.
— Онези прекъсвания във веригата на дарбата, за които спомена?
Ричард кимна.
— Те са били деца на Господаря Рал. Навремето нещата са стояли по по-друг начин — не както в наши дни при Мрачния Рал и неговия баща. Доколкото разбирам, тогава всички деца на Господаря Рал и жена му са били част от тяхното семейство и с тях са се отнасяли подобаващо — въпреки че са били родени с такъв проблем. Явно магьосниците са се опитали да им помогнат — най-напред на първото поколение такива деца, а после и на техните деца и внуци. Опитали са се да ги излекуват.
— Да ги излекуват ли? От какво?
Ричард разпери безпомощно ръце.
— От липсата на дарбата — от това, че не са притежавали нито искрица от дарбата, за разлика от другите хора. Тогавашните магьосници са се опитали да възстановят веригата.
— И какво им е давало надежда, че ще успеят да излекуват човек, който не притежава нито искрица от дарбата?
Ричард прехапа устни, обмисляйки думите си, за да прозвучи обяснението му по-разбираемо.
— Ти познаваше магьосниците, които те изпратиха отвъд границата да намериш Зед, нали?
— Да — подозрително повдигна вежди Калан.
— Те не са били родени с магьосническа дарба — имам предвид, че не са били магьосници по рождение. Как им викаха — втори магьосници, трети магьосници, нещо такова? Нали веднъж ми разказа за тях. — Внезапно се сети и щракна с пръсти. — Магьосници от Третия орден. Нали?
— Да. Само един — Гилер — беше от Втория орден. Никой от тях не успя да премине изпитанията за магьосник от Първия орден като Зед, понеже никой от тях не притежаваше дарбата. Те бяха магьосници по призвание, но не бяха родени с дарбата в традиционния смисъл; въпреки това притежаваха онази искрица от нея, която е обичайна при всеки човек.
— Именно това имам предвид. Те не са били родени с дарбата за магьосници, а са притежавали само обичайната за всеки човек дарба. И въпреки това Зед ги е обучил да си служат с магия, да станат магьосници, макар да не са се родили такива — да не са имали дарбата на магьосници по рождение.
— Това изисква цял живот усилена работа, Ричард.
— Знам, мисълта ми е, че Зед е успял да им помогне да станат магьосници — поне дотолкова, че да могат да преодолеят неговите изпитания и да си служат с магия.
— Сигурно. Като малка изучавах магическите предмети в Магьосническата кула, както и хората и съществата в Средната земя, притежаващи магия. Може и да не са се родили с дарбата, ала са се трудили цял живот, за да станат магьосници. Което значи, че са магьосници — упорстваше тя.
На устните на Ричард се появи усмивка, която и подсказа, че току-що е напипала същността на онова, което той искаше да и каже.
— Но те не са били родени с този аспект, с това качество на дарбата. — Той се наведе към нея. — Освен, че ги е обучавал, Зед вероятно е използвал магия, за да ги направи магьосници, не мислиш ли?
Тази мисъл я накара да смръщи чело.
— Не знам. Никога не са ми разказвали за обучението си. Не бе уместно да ги питам, предвид отношенията ми с тях и собственото ми обучение.
— Но Зед владее Адитивната магия — продължи Ричард. — Адитивната променя нещата, прибавя някакво качество към тях, прави ги нещо повече от това, което са.
— Така е — съгласи се предпазливо Калан. — Накъде биеш?
— Искам да кажа, че да, Зед е избирал хора, родени без дарбата, за да направи от тях магьосници, но по-важното е, че вероятно е използвал силата си, за да им помогне, като промени даденото им по рождение. Вероятно е добавил към дарбата им, за да ги превърне в нещо повече, отколкото са били. — Ричард я погледна, докато конят му заобикаляше едно опърпано борче. — Променил е избрани хора чрез магия.
Калан въздъхна дълбоко и отвърна очи от него, за да огледа меките тревисти хълмове, които се простираха от двете им страни, като в същото време се мъчеше да вникне по-дълбоко в думите му.
— Не се бях замисляла преди, но да кажем, че си прав — рече накрая. — Е, и?
— Досега мислехме, че само магьосниците от древните времена са били способни на такова нещо, но както се оказва, изкуството им явно не е погубено, нито е било толкова непостижимо за магьосниците да смятат, че могат да променят съществуващото така, както мислят, че е редно. Имам предвид, че както Зед е помагал на хората да се сдобият с качества, неприсъщи им по рождение, така и древните магьосници са се опитвали да дарят на хората, родени като колони на Сътворението, искрица дарба.