За Калан обаче беше очевидно, че ако тези соколи наистина ги преследваха, вероятно го правеха с помощта на някакъв вид магия. И въпросите, произтичащи от това предположение, не и даваха мира.
След като не получи отклик на казаното, Дженсън продължи:
— Защо мислите, че някой използва соколите, за да ви следи?
Калан изгледа изпод вежди младата жена.
— Намираме се в сърцето на Стария свят, Дженсън. Няма нищо изненадващо в това да бъдеш следен, когато вървиш по вражеска територия.
— Сигурно си права — призна Дженсън. — Просто си рекох, че вероятно зад това се крие още нещо. — Въпреки жегата тя потърка ръце, сякаш настигната от внезапна ледена тръпка. — Нямате представа колко силно желае да се добере до вас император Джаганг.
— Напротив, мисля, че сме съвсем наясно — усмихна се Калан като че на себе си.
Дженсън проследи с поглед как брат и пълни ведрата с вода от варелите, натоварени в каруцата. Ричард се наведе и подаде едното ведро на Фридрих. Наострили уши, конете също наблюдаваха действията им и с нетърпение очакваха живителната течност. Бети, която не изпускаше от очи двете сукалчета, също не би отказала малко водица. След като свърши с ведрата, Ричард напълни и меха си.
Дженсън поклати глава и отново погледна Калан в очите.
— Император Джаганг ме накара да мисля, че Ричард иска да ме убие. — Тя хвърли бърз поглед на мъжете, улисани всеки в своята работа, след което продължи: — Придружавах Джаганг, когато той нападна Ейдиндрил.
Сърцето на Калан скочи в гърлото, щом получи потвърждение от първа ръка, че свирепият властник е нападнал родния и град. Едва ли щеше да има сили да чуе отговора, но трябваше да зададе въпроса.
— Градът унищожен ли е?
След като Ричард бе заловен и отведен далеч от нея, Калан, неотлъчно следвана от Кара, поведе Д’Харанската армия срещу многочислените орди на Джаганг. Месеци наред Майката Изповедник и войските и водеха жестоки битки и бяха принудени да отстъпват през цялата територия на Средната земя.
По времето, когато изгубиха битката за Средната земя, тя не бе виждала Ричард вече повече от година; сякаш бе потънал в забвение. Когато най-сетне научиха къде е държан в плен, Калан и Кара препуснаха на юг към Стария свят и пристигнаха точно когато той подклаждаше огъня на революцията в родината на Джаганг.
Преди да тръгне, Калан евакуира всички от Ейдиндрил и Двореца на Изповедниците. В крайна сметка важен е животът на хората, а не едно или друго място.
— Изобщо не получи възможност да унищожи града — рече Дженсън. — Когато пристигна в Двореца на Изповедниците, император Джаганг беше решил, че ти и Ричард сте притиснати в ъгъла. Ала пред портата го чакаше набучената на кол глава на почитаемия духовен водач на императора — Брат Нарев. — Сниши глас многозначително. — Джаганг откри и бележката, съпровождаща главата.
Калан прекрасно си спомняше деня, в който Ричард изпрати на дълго пътешествие на север главата на този злодей заедно с придружаващата я бележка — и двете предназначени за Джаганг. „Поздрави от Ричард Рал“.
— Точно така — продължи Дженсън. — Не можете да си представите как се разгневи Джаганг. — Замълча многозначително, за да е сигурна, че Калан ще долови предупреждението в тона и. — Той е готов на всичко, за да се добере до тебе и Ричард.
Едва ли бе нужно някой да убеждава Калан в намеренията на Джаганг спрямо нея и Ричард.
— Още една причина да изчезнете — да се скриете някъде — обади се Кара.
— Ами соколите? — напомни и Калан.
Кара хвърли бърз поглед към Дженсън, след което прошепна на Калан:
— Ако се оправим с другото, може би и този проблем ще се реши. — Кара бе посветила живота си на безопасността на Ричард. Тя би била най-доволна, ако можеше да го спусне в някоя дълбока яма и да го затвори под капак, стига това да и гарантираше, че ще го предпази от неприятности.
Дженсън ги наблюдаваше мълчаливо. Калан се съмняваше, че сестрата на Ричард може да помогне с нещо. Ричард бе обмислил всичко и явно споделяше това мнение. И без колебанията на Ричард Калан беше дълбоко скептична. И все пак…
— Може би — отвърна кратко тя.
— Ако мога да сторя нещо… само кажете — Дженсън зачовърка едно копче на роклята си. — Според Ричард не мога да помогна по никакъв начин. Ако беше намесена магия, нима той нямаше да разбере? Та нали е магьосник, би усетил, ако става въпрос за магия!