Крозиър се обръща и осветява с фенера пространството в посока към кърмата. Плъховете се разбягват доста вяло, скривайки се от светлината между каците със сол и палетите с консервирани продукти.
Дори на мъждивата светлина капитанът вижда, че катинарът на вратата на алкохолния склад е на мястото си. Всеки ден някой от офицерите на Крозиър слиза тук, за да вземе количеството ром, необходимо за приготвянето на оскъдните обедни дажби грог — четвърт пинта25 сто и четирийсет градусов ром и три четвърти от пинтата вода. В алкохолния склад се съхраняват и вино и бренди за офицерите, а също така и двеста мускети, както и саби и шпаги. Както е прието в кралския флот, алкохолния склад е свързан и директно, чрез люкове, с офицерската столова и каюткомпанията, разположени право над него. Ако на борда избухне метеж, офицерите първи биха се добрали до оръжията.
Зад алкохолния склад се намира оръдейният склад с бурета с барут. От двете страни на алкохолния склад са разположени най-различни хранилища и килери, включително помещение за котвени въжета, склад за корабни платна с всички съпътстващи ги принадлежности, а също така и складът за дрехи, от който господин Хелпман, корабният склададжия, раздава на екипажа връхните им дрехи.
Зад алкохолния склад и оръжейния склад се намира капитанският склад, където се съхраняват личните продукти на Франсис Крозиър, купени с негови лични пари: бутове, сирена и други глезотии. Все още съществува обичаят капитанът на кораба от време на време да дава угощение на своите офицери и макар провизиите в склада на Крозиър да бледнеят в сравнение с деликатесите в склада на покойния капитан сър Джон Франклин на „Еребус“, тукашните запаси — вече почти привършили — бяха стигнали за две зими и две лета в ледовете. Освен това, помисля си Крозиър с усмивка, тук има изба със свястно вино, от което офицерите все още се облагодетелстват. И много бутилки уиски, от които се облагодетелства самият той, капитанът. На клетите лейтенанти и цивилни офицери на „Еребус“ им се налага да карат без алкохол вече две години. Сър Джон Франклин беше пълен въздържател, така че докато беше жив, офицерите му го бяха закъсали.
По тесния проход, водещ към носовата част на кораба, към Крозиър се приближава поклащащ се фенер. Капитанът се обръща навреме, за да види нещо, наподобяващо космата черна мечка, промъкваща грамадното си туловище между чувалите с въглища и стената на хлебния склад.
— Господин Уилсън — казва Крозиър, разпознал помощник-дърводелеца по пълната му фигура, а също така по ръкавиците от тюленова кожа и от панталоните от еленова кожа, каквито бяха предложени на всички преди отпътуването, но които само малцина бяха предпочели пред своите бархетни и вълнени дрехи. Веднъж по време на пътуването помощник-дърводелецът, използвайки вълчата кожа, купена от тях в датската китоловна база в залива Диско, беше ушил неудобна, но топла — както твърдеше той — шуба. Ако не бяха внушителните размери на Уилсън, често щяха да го бъркат в тъмнината с Безмълвната дама.
— Капитане.
Уилсън, един от най-пълните мъже на борда, държи фенера в едната си ръка и е притиснал няколко кутии с дърводелски инструменти под другата.
— Господин Уилсън, предайте поздравите ми на господин Хъни и го помолете да дойде при мен в трюма.
— Слушам. Къде точно в трюма, сър?
— Стаята на мъртъвците, господин Уилсън.
— Слушам, сър.
Светлината на фенера се отразява в очите на Уилсън, когато той задържа любопитния си поглед върху капитана малко по-дълго от обичайното.
— И помолете господин Хъни да донесе лост, господин Уилсън.
— Слушам, сър.
Крозиър отстъпва встрани, набутвайки се между две бъчви, за да пропусне едрия мъж до трапа, водещ към жилищната палуба. Капитанът е наясно, че може би разкарва дърводелеца си напразно, карайки го да си прави труда да навлича връхните си дрехи точно преди лягане без основателна причина, но има някакво предчувствие, че е по-добре да го обезпокои сега, отколкото по-късно.
След като Уилсън промъква туловището си през горния люк, капитан Крозиър вдига капака на долния и се спуска в трюма.
Тъй като целият трюм се намира под равнището на повърхността на леда отвън, тук е почти толкова студено, колкото и във враждебния свят извън корпуса на кораба. И е по-тъмно, защото тук ги няма нито северното сияние, нито луната, нито звездите, за да разсеят вечния мрак. Въздухът е изпълнен със сажди и дим — Крозиър вижда как около съскащия му фенер се вият черни струи като ноктестата лапа на банши — и вони на нечистотии и застояла вода. Откъм мрака в кърмовата част на кораба се носят скърцащи и дращещи звуци — Крозиър знае, че те са от загребването на въглищата с лопати в котелното. Само остатъчната топлина от котела не позволява на триинчовия слой зловонна вода, плискащата се в краката в подножието на трапа, да се превърне в лед. Отпред, там, където носовата част на кораба е затънала по-надълбоко в леда, има почти еднофутов слой ледена вода, макар че хората работят на помпите по шест и повече часа дневно. „Ужас“, както и всяко друго живо същество, издишва влага през множество от жизненоважните си органи — включително постоянно работещата печка на господин Дигъл — и ако жилищната палуба е просто винаги влажна и обрамчена с лед, а третата палуба е вледенена, то трюмът е подземна тъмница с ледени висулки на всяка греда и вода, стигаща над глезените. Усещането за студ се засилва от плоските черни стени на наредените покрай двете страни на корпуса двайсет и един водни резервоара. Напълнени с трийсет и девет тона прясна вода преди отпътуването, резервоарите сега представляват бронирани айсберги, докосването до които би означавало човек да се лиши от кожата си.