— Били Стронг и редник Хедър, сър.
Крозиър кимва отново, взима пистолета от шкафчето си, проверява дали е зареден, мушка го в колана си и се промъква покрай стюарда си. Влиза в офицерската столова, съседна на тясната капитанска каюта от страната на десния борд, после бързо минава през следващата врата и са насочва към трапа. Жилищната палуба е почти потънала в мрак толкова рано сутринта — единственото изключение е сиянието около печката на господин Дигъл, — но когато Крозиър се спира в подножието на трапа, за да свали от куката тежката си връхна дреха и да я намъкне върху себе си, той вижда, че в няколко от офицерските, помощниккапитанските и стюардските каюти са запалени фенери.
Плъзгащите се врати започват да се отварят. Пръв идва помощник-капитан Хорнби и застава до Крозиър при трапа. Първи лейтенант Литъл се задава забързано по коридора, понесъл три мускета и сабя. Следват го лейтенантите Ходжсън и Ървинг, които също носят оръжия.
От другата страна на трапа моряците се въртят недоволно в хамаците си, но втори помощник-капитан Робърт Томас вече събира работна група, като буквално изтърсва спящите мъже от хамаците и ги подкарва към трапа, към чакащите ги вече връхни дрехи и оръжия.
— Някой вече качвал ли се е горе, за да провери какво става? — пита Крозиър първия си помощник.
— Господин Мейл, сър — отговаря Хорнби. — Той се качи веднага след като изпрати стюарда, за да ви събуди.
Рубен Мейл е старшина на бака. Разсъдлив човек. За Били Стронг, вахтения на левия борд, Крозиър знае, че е плавал по море и преди, с КНВ „Белвидера“. Той не би тръгнал да стреля по привидения. Другият вахтен е най-възрастният — и по мнението на Крозиър най-глупавият — от оцелелите морски пехотинци, Уилям Хедър. На трийсет и пет годишна възраст той все още е редник, често боледува, твърде често пие и най-често е безполезен. Хедър за малко да отпътува към вкъщи от остров Диско преди две години, когато най-добрият му приятел Били Ейкън беше уволнен и изпратен обратно с КНВ „Ратлър“.
Крозиър пъхва пистолета в огромния джоб на дебелата си вълнена връхна дреха, взима фенера, подаден му от Джопсън, и тръгва нагоре по наклонения трап.
Крозиър вижда, че навън е тъмно като в рог — няма нито звезди, нито луна, нито северно сияние; и е студено — температурата на борда преди шест часа, когато изпратиха горе младия Ървинг да направи измервания, беше минус шейсет и три градуса27, а сега е излязъл и ужасен вятър, който се вие над пъновете на разглобените мачти и из наклонената заледена палуба, сипейки гъст сняг по нея. Крозиър пристъпва извън замръзналия навес от платна над главния люк и вдига облечената си в ръкавица ръка, за да предпази очите си от снега. Откъм десния борд се вижда блясъкът на фенер.
Рубен Мейл е коленичил над редник Хедър, който лежи по гръб, без шапка и без уелска перука, а също така, както забелязва Крозиър, и без част от черепа си. Като че ли няма кръв, но Крозиър вижда под светлината на фенера отблясъка на мозъка на морския пехотинец и осъзнава, че този отблясък е заради лъскавите ледени кристали, които вече са покрили безформената сива маса.
— Той все още е жив, капитане — казва началникът на бака.
— Господи шибан Исусе! — казва един от моряците, тълпящи се зад Крозиър.
— Престани! — крещи първият помощник-капитан. — Без шибани богохулства! Дръж си шибания език зад зъбите, докато не ти поискат мнението, Крисп! — Гласът на Хорнби е нещо средно между ръмженето на мастиф и хриптене на бик.
— Господин Хорнби — казва Крозиър, — наредете на моряк Крисп да слезе на бегом и да донесе хамака си, за да отнесем в него долу редник Хедър.
— Слушам, сър — отговарят в синхрон помощник-капитанът и морякът. Тропотът от тичащи ботуши заглъхва сред пронизващия вой на вятъра.
Крозиър се изправя и осветява с фенера наоколо.
На мястото, където редник Хедър е стоял на пост, в основата на заледената въжена стълба, масивният релинг е направо пометен. Капитанът знае, че от другата страна на дупката натрупаният лед и сняг се спускат надолу в дълъг повече от трийсет фута склон, наподобяващ пързалка на шейни, но по-голямата част от тази пързалка не се вижда заради заслепяващата виелица. В малкия кръг светлина от фенера не се забелязват никакви следи върху снега.
Рубен Мейл вдига мускета на Хедър.