Той откри там няколко обръчи от бурета. Кожена подметка от ботуш с дупки, оставени от гвоздеите. В пясъка и тинята край брега намери осемфутова изкривена дъбова дъска, която някога е била полирана — може би част от планшира на някой от катерите. (Оликаталик щяха да сметнат подобна находка за истинско съкровище.) И нищо друго.
След претърпяния неуспех те се спуснаха по течението обратно към брега, но се натъкнаха на един старец, трите му жени и четири сополиви деца. Жените носеха на гръб еленовите кожи от палатката им. Според стареца те бяха дошли при реката, за да ловят риба. Той никога досега не беше виждал каблуна, още повече двама повелители на духовете сиксам йеуа без езици, и ужасно се уплаши, но единият от съпровождащите Крозиър ловци го успокои. Старецът се казваше Путурак и принадлежеше на групата Кикиктаркюак от племето на Истинските хора.
След като обмениха храна и добродушни шеги, старецът се поинтересува какво правят толкова далеч от северните територии на Хората на Ходещия Бог, и когато един от ловците му обясни, че търсят живи или мъртви каблуна, които може би са минавали оттук — или техните съкровища, — Путурак каза, че никога не е чувал каблуна да са плавали по тази река, но докато дъвчеше и преглъщаше на големи хапки подареното тюленово месо, добави:
— Миналата зима видях голяма лодка на каблуна — голяма като айсберг — с три стърчащи от нея пръчки, замръзнала в леда недалеч от Утюлик. Мисля, че в търбуха й имаше мъртви каблуна. Някои от младите ни мъже влязоха вътре — наложи се да използват каменните си брадви от звездни фъшкии, за да пробият дупка в стената, — но оставиха всичките дървени и метални съкровища по местата им, защото казаха, че домът с трите пръчки е обитаван от духове.
Крозиър погледна към Безмълвната. Правилно ли го разбрах?
Да, кимна тя. Канеюк заплака и Силна разтвори лятната си парка и поднесе гръдта си на бебето.
Крозиър стоеше на скалата и гледаше към кораба в леда. Това беше КНВ „Ужас“.
Пътешествието от устието на реката на Бак до тази част на крайбрежието на Утюлик продължи осем дни. Чрез ловците на Хората на Ходещия Бог, които разбираха езика на жестовете, Крозиър предложи щедро възнаграждение на Путурак, ако старецът се съгласи да вземе него и семейството му със себе си и да им покаже пътя към лодката на каблуна с трите пръчки, издигащи се над покрива й, но старият кикиктаркюак не искаше да има нищо общо с обитавания от духове дом на каблуна. Макар предишната зима да не беше влизал вътре с младите мъже, той беше видял следите, оставени от пийфиксак — вредни духове, населяващи лошите места.
Утюлик беше инуитското име на западното крайбрежие на полуострова, познат на Крозиър като Аделаида. Каналите сред ледовете свършваха недалеч на запад от залива, водещ към устието на реката на Бак — стесняващият се там проток беше скован от паков лед, — затова се наложи да слязат на брега, да скрият каяците и умиака на Асияюк и да продължат пътя с тежкия тринайсетфутов каматик, теглен от шестте кучета. Използвайки своя метод за ориентиране, който Крозиър знаеше, че никога няма да овладее, Безмълвната ги поведе по пряк път през вътрешността на полуострова с дължина двайсет и пет мили, до онази част от западното крайбрежие, където Путурак беше видял кораба… и дори, призна си той, беше стоял на палубата му.
Асияюк не искаше да напуска удобната си лодка, когато настъпи моментът да поемат по суша. Ако Силна, една от най-почитаните небесни повелители на духовете на Хората на Ходещия Бог, не беше изказала със знаци настойчивата си молба да се присъедини към тях — а молбата от сиксам йеуа е заповед дори за най-сърдитите шамани, — Асияюк щеше да нареди на ловците си да го откарат вкъщи. В крайна сметка той се настани в каматика, увит в кожи, и дори от време на време помагаше, като хвърляше камъчета по кучетата и викаше „Хо! Хо! Хо!“ когато искаше да завият наляво, и „Ги! Ги! Ги!“, когато искаше да завият надясно. Крозиър се питаше не открива ли отново старият шаман отдавна забравеното удоволствие да се вози на шейна, теглена от кучешки впряг.