Гарван се размърда неспокойно, пробуждайки се, но Безмълвната го залюля в прегръдките си и той започна отново тихо да похърква.
Чакай тук — каза й той с жестове и отново се спусна долу.
Първо изнесе на палубата тежкия теодолит и няколко свои стари справочници, бързо сне показанията от уреда и надраска координатите си в полето на пропития със сол дневник. След това отнесе отново теодолита и книгите долу и ги захвърли там, осъзнавайки, че изчисляването на корабните координати е може би най-безполезната и безсмислена постъпка от всички, които беше извършил през дългия си живот, съставен от безполезни и безсмислени постъпки. Но също така знаеше, че е трябвало да го направи.
Както знаеше, че трябва да направи и това, което последва.
В тъмния оръдеен склад на третата палуба той отвори едно след друго три бурета с барут — съдържанието на първото изсипа на третата палуба и надолу по трапа, който водеше към трюма (където нямаше намерение да слиза), съдържанието на второто разсипа по жилищната палуба (най-вече през отворената врата на собствената си каюта), а съдържанието на третото разсипа на черни ивици по горната палуба, където го чакаше Безмълвната с децата. Асияюк и останалите бяха заобиколили кораба и сега го наблюдаваха от трийсетина ярда. Кучетата продължаваха да вият и да се опитват да избягат оттук, но Асияюк и един от ловците ги бяха завързали за забити в леда колчета.
На Крозиър му се искаше да остане под открито небе, въпреки че следобедната светлина помръкваше, но се насили още веднъж да се спусне на третата палуба.
Понесъл последното останало буре с масло за лампи, той го разплиска по трите палуби, като внимателно обля вратата и преградите на собствената си каюта. Поколеба се за миг само веднъж, на входа на каюткомпанията, гледайки към рафтовете със стотици книги.
„Господи, какво лошо има това да взема само няколко от тях, за да има с какво да се занимавам през дългите тъмни зими?“
Но в тях вече се съдържаше мрачната инуа на мъртвия кораб.
С насълзени очи Крозиър плисна от маслото върху рафтовете.
След като разля остатъка от горивото по горната палуба, той хвърли празното буре на леда.
Само още едно спускане до долу — обеща той на Безмълвната. — Слизай с децата на леда, любима.
Кибритените клечки лежаха там, където ги беше оставил три години по-рано — в чекмеджето на бюрото му.
За миг му се стори, че чува скърцането на койката и шумоленето на замръзналите одеяла, под които се размърдва мумифицираният труп. Можеше да чуе пропукването на изсъхналите сухожилия, докато мъртвата ръка с дълги кафяви пръсти и още по-дълги жълти нокти бавно се повдига и се протяга към него.
Крозиър не се обърна. И не побягна. Не погледна през рамо. Понесъл кибрита, той бавно излезе от каютата, прескачайки черните барутни ивици и дъските, изцапани с китово масло.
Наложи му се да слезе надолу по главния трап, преди да запали и хвърли първата клечка. Въздухът тук беше толкова застоял, че тя без малко да откаже да се запали. След това барутът пламна с бумтене, пламъкът обхвана преградата, обилно полята с масло, и стремително побягна по черните следи към носа и кърмата.
Макар да знаеше, че огънят на третата палуба ще е напълно достатъчен — след шестте години, прекарани в арктическата пустош, шпангоутът беше толкова изсъхнал, че беше станал като прахан, — той все пак се задържа още малко, за да подпали барута на жилищната, а след това и на горната палуба.
След това преодоля с един скок десетте фута до ледената рампа от западната страна на кораба и изруга, когато болката прониза левия му крак, така и не успял да оздравее напълно. Трябваше да се спусне по въжената стълба, както явно се беше досетила да направи Безмълвната.
Куцукайки като старец, в какъвто скоро щеше да се превърне, Крозиър слезе на леда и се присъедини към останалите.
Корабът горя почти час и половина, преди да потъне.
Пожарът беше грандиозен. Денят на Гай Фокс над Арктическия полярен кръг.
Докато го гледаше, той си помисли, че сигурно можеше да мине и без барута и маслото. Шпангоутът, платната и дъските бяха изсъхнали толкова много, че целият кораб пламна едновременно като някой от запалителните снаряди, за изстрелването на които беше построен преди десетилетия.