— Сър Джон, аз съм съгласен с капитан Крозиър, че ще е доста злощастно стечение на обстоятелствата, ако заседнем сред паковия лед, но не мисля, че ни очаква такава участ, ако продължим напред. Според мен трябва да се придвижим колкото се може по-далеч на юг, за да можем или да достигнем свободна от лед вода и да осъществим нашата цел, тоест намирането на Северозападния морски път — което мисля, че ще се случи, преди да настъпи зимата, — или просто да намерим някое сигурно убежище край бреговете, може би някакъв залив, където да презимуваме в сравнително добри условия, както направихме край остров Бичи. В края на краищата знаем от предишните сухопътни експедиции на сър Джон и от предишните морски експедиции, че покрай бреговете водата замръзва значително по-късно заради вливащите се в нея по-топли води от реките.
— А ако не достигнем свободни от лед води или бряг, след като поемем на югозапад? — попита Крозиър тихо.
Фицджеймс вдигна длани в жест на възражение.
— Поне ще бъдем по-близо до нашата цел, когато започне топенето на ледовете следващата пролет. Какъв избор имаме, Франсис? Не може сериозно да предлагате да се върнем по протока до Бичи или да опитаме да се оттеглим към Бафиново море?
Крозиър поклати глава.
— В момента можем също толкова лесно да заобиколим Крал Уилям от изток, както и от запад — още повече че знаем от нашите наблюдения и от разузнавателните ни походи, че на изток все още има големи пространства свободна от лед вода.
— Да заобиколим Земята на крал Уилям от изток? — попита сър Джон скептично. — Франсис, това може да се окаже задънена улица. Да, ще се намираме под прикритието на полуострова, но ще заседнем на стотици мили далеч на изток, в дълъг залив, където ледът може да не се разтопи следващата пролет.
— Освен ако… — рече Крозиър, оглеждайки всички на масата — … освен ако Земята на крал Уилям не се окаже също остров. В такъв случай ще получим същата защита от потока паков лед от северозапад, каквато ни осигуряваше Принц Уелски през последния месец от плаването ни. Напълно е възможно свободната от лед вода на изток от Земята на крал Уилям да стига почти до брега и ние да можем да плаваме на запад в по-топли води още няколко седмици, и може би да намерим идеално убежище, ако ни се наложи да прекараме втора зима сред ледовете.
В каютата настъпи продължителна тишина. Накрая лейтенант Х. Т. Д. Левеконт от „Еребус“ се изкашля.
— Вие вярвате в теориите на онзи ексцентрик доктор Кинг — каза тихо той.
Крозиър се намръщи. Той знаеше, че теориите на доктор Ричард Кинг — който дори не беше от Военноморския флот, а бе обикновен цивилен — не се ползваха с популярност и бяха решително отхвърляни главно защото Кинг смяташе — и го заявяваше открито, — че подобни големи морски експедиции като тази на сър Джон са глупави, опасни и абсурдно скъпи. Кинг твърдеше — въз основа на опита си като картограф и участник в сухопътната експедиция на Бак преди години, — че Земята на крал Уилям е остров, докато разположената още по-източно Бутия е мним остров и всъщност се явява продълговат полуостров. Според Кинг най-лесният и безопасен начин да се намери Северозападният морски път беше да се изпратят малки сухопътни експедиции в Северна Канада и да се следват топлите крайбрежни води на запад. По негово мнение стотиците хиляди квадратни мили море на север представляваха опасен лабиринт от острови и ледени потоци, способен да погълне хиляди „Еребуси“ и „Ужаси“. Крозиър знаеше, че в библиотеката на „Еребус“ има екземпляр от една спорна книга на Кинг — той я беше взел и я бе прочел, и тя още стоеше в каютата му на „Ужас“, — но знаеше също, че освен него никой друг от експедицията нито я беше чел, нито възнамеряваше да я прочете.
— Не — отвърна Крозиър, — не се позовавам на теориите на Кинг, просто изказвам обосновано предположение. Вижте… ние смятахме, че Земята на Корнуолис е огромна и вероятно е част от Арктическия континент, но я обиколихме за няколко дни. Много от нас мислеха, че остров Девън продължава на север и на запад до самото Северно полярно море, но двата ни кораба намериха западния му край и видяхме свободни от ледове канали, водещи на север.
Нарежданията, които получихме, бяха да се движим право на северозапад от нос Уокър, но там пътят ни беше препречен от Земята на принц Уелски — и, което е по-съществено, тя почти със сигурност е остров. А ивицата нисък лед, която забелязахме на изток от нас, когато плавахме на юг, спокойно може да се окаже замръзнал проток, отделящ остров Съмърсет от Бутия и доказващ, че Кинг греши в твърдението си, че Бутия е дълъг полуостров, продължаващ на север чак до протока Ланкастър.