Безмълвната се вторачва в него. Тя не мига, но дългите й мигли кой знае защо не са заледени. Разбира се, не казва нищо. Само го наблюдава.
Крозиър отново докосва символично шапката си и продължава обхождането на палубата — изкачва се на повдигнатата от леда кърма, после се спуска по десния борд и се спира, за да поговори с останалите двама вахтени, давайки на Ървинг време да слезе долу и да съблече връхните си дрехи, така че да не се създаде впечатление, че капитанът следва неотстъпно по петите своя лейтенант.
Вече приключва разговора си с последния треперещ от студ вахтен, старши моряк13 Шанкс, когато редник Уилкс, най-младият от морските пехотинци на борда, изскача иззад платната. Уилкс е навлякъл върху униформата си само две широки наметала и зъбите му започват да тракат още преди да предаде съобщението.
— Господин Томпсън ви изпраща своите почитания, сър, и инженерът моли капитана да се спусне в трюма колкото се може по-бързо.
— Защо?
Ако парният котел най-накрая се е развалил, мисли си Крозиър, с всички тях е свършено.
— Моля капитана за извинение, сър, но господин Томпсън казва, че присъствието на капитана е наложително, защото моряк Менсън почти се разбунтува, сър.
Крозиър се изпъна.
— Разбунтувал се е?
— Почти, както бяха точните думи на господин Томпсън, сър.
— Изразявайте се по-ясно, редник Уилкс.
— Менсън не желае повече да пренася чували с въглища покрай Стаята на мъртъвците, сър. Нито пък да слиза повече в трюма. Твърди, че отказва с цялото си уважение, капитане. Не иска да се качи горе, а си седи на задника в основата на трапа и отказва да носи въглищата в котелното.
— Що за глупости! — Крозиър страшно се ядосва.
— Работата е в призраците, капитане — отронва редникът от морската пехота Уилкс през тракащите си зъби. — Всички ние ги чуваме, когато мъкнем въглищата или отиваме да вземем нещо от трюма. Ето защо хората не искат да слизат под третата палуба, ако не са получили заповед от офицерите, сър. Нещо дращи и удря там от вътрешната стена на кораба, капитане. Това не е просто ледът. Менсън е сигурен, че е старият му приятел, Уокър; неговият… труп и труповете на останалите, които са наредени в Стаята на мъртъвците, дращят да се измъкнат оттам.
Крозиър потиска импулса си да успокои морския пехотинец с факти. Младият Уилкс може и да не сметне фактите за успокоителни.
Първият прост факт е, че драскащите звуци от Стаята на мъртъвците почти със сигурност са от стотиците или хиляди огромни черни плъхове, пируващи над замръзналите трупове на уилксовите другари. Сивите плъхове — както Крозиър знае по-добре от младия пехотинец — са нощни животни, което означава, че бодърстват денонощно по време на дългата арктическа зима, и зъбите им постоянно растат. Това на свой ред означава, че проклетите гадини трябва постоянно да гризат — и капитанът ги е виждал да прегризват флотските дъбови бъчви, дебели един инч14 ламарини и дори оловни обшивки. Плъховете имат не по-големи проблеми със замръзналите останки на моряк Уокър и петимата му злополучни другари — сред които трима от най-добрите офицери на Крозиър, — отколкото би могъл да има човек с дъвченето на къс студено сушено месо.
Ала Крозиър не смята, че точно плъховете са онова, което Мейсън и останалите чуват.
Плъховете, както Крозиър знае от печалния опит през тринайсетте зими, прекарани в ледовете, обикновено изяждат труповете на нечии приятели експедитивно и тихо, ако не се броят писъците, съпровождащи честите сблъсъци между подивелите от кръвта ненаситни гадини.
Нещо друго издава звуците от драскане и тропане долу в трюма.
Крозиър решава да не обяснява на редник Уилкс и втория прост факт — че макар и на най-долната палуба обикновено да е безопасно, ала студено, тъй като се намира под ватерлинията или под повърхността на замръзналото море, сега налягането на леда е повдигнало кърмата на „Ужас“ на повече от дванайсет фута нагоре. Корпусът там е все още надеждно обграден, но само от няколкостотин тона нащърбен лед и допълнителните тонове сняг, нахвърляни от екипажа покрай бордовете, за да се осигури по-добра топлоизолация през зимата.
Франсис Крозиър подозира, че нещо е прокопало проход през тези тонове сняг, пробило е тунел през твърдите като желязо ледени плочи и се е добрало до обшивката на кораба. По някакъв начин съществото е почувствало кои отсеци на кораба са разположени зад обшивката, като например водните резервоари, обшити с желязо, и е намерило едно от няколкото складови помещения — Стаята на мъртъвците — през които може да се проникне директно на кораба. И сега то тропа и драска, за да се вмъкне вътре.
13
Старши моряк (англ. — able seaman) — длъжност, която се е давала на моряците със стаж повече от две години.