Крозиър знае, че само едно същество на Земята притежава такава сила, смъртоносно упорство и злонамерен разум. Чудовището от ледовете се опитва да се добере до тях изотдолу.
Без да каже нито дума повече на пехотинеца редник Уилкс, капитан Крозиър се спуска долу, за да изясни ситуацията.
2.
Франклин
Той беше — и винаги щеше да остане — човекът, изял обувките си.
Четири дни преди отплаването капитан сър Джон Франклин заболя от инфлуенца, която беше сигурен, че е прихванал не от някой от обикновените моряци или докери на Лондонското пристанище, нито пък от някой от своите сто трийсет и четири души екипаж и офицери — всички те бяха здрави като бикове — а от някой болнав блюдолизец от кръга светски познати на лейди Джейн.
Човекът, изял обувките си.
Беше традиция съпругите на арктическите герои да ушиват знаме, което да бъде забито в най-северната точка на маршрута, или в дадения случай — да бъде вдигнато на мачтата при приключването на експедицията през Северозападния проход15, и жената на Франклин, Джейн, довършваше шиенето на коприненото „Юниън Джак“16, когато той се прибра вкъщи. Сър Джон влезе във всекидневната и почти рухна върху тапицирания с покривало от конски косъм диван, до който седеше тя. По-късно не си спомняше дали си е свалил обувките, но очевидно някой му ги беше изхлузил — или Джейн, или някой от прислужниците — защото скоро той лежеше по гръб полузадрямал, с главоболие, с гадене, каквото не беше изпитвал никога в морето, и с кожа, пламнала от треска. Лейди Джейн му разказваше за претоварения си с дела ден, без да млъква и за миг. Сър Джон се опита да я слуша, докато треската го отнасяше на неспокойните си вълни.
Той беше човекът, изял обувките си — вече от двайсет и три години, откакто се беше върнал в Англия през 1822 година след първата си неуспешна сухопътна експедиция през северна Канада в опит да намери Северозападния морски път. Помнеше подигравките и шегите по негов адрес след завръщането му. Франклин беше изял обувките си — а беше ял и по-отвратителни неща по време на онова злополучно тригодишно пътешествие, включително tripe de roche, отвратителна каша от лишеи, изстъргани от скалите. След две години път, изнемощели от глад, той и хората му — Франклин, вече в замаяно състояние, беше разделил отряда си на три групи, оставяйки другите две групи да загинат или да оцелеят със собствените си сили — бяха сварили кончовите на ботушите си, за да оцелеят. През 1821 година сър Джон — тогава беше все още просто Джон, той беше посветен в рицарство поради некомпетентност след следващото му сухопътно пътешествие и неудачната морска полярна експедиция — беше ял дни наред единствено парченца от нещавената кожа. Неговите хора бяха изяли спалните си чували от биволска кожа. После някои от тях се бяха прехвърлили на други неща.
Но той никога не беше ял човешко месо.
И до ден-днешен Франклин се чудеше дали останалите от неговата експедиция, включително и неговия добър приятел и старши лейтенант доктор Джон Ричардсън, бяха устояли пред това изкушение. Твърде много неща се бяха случили, докато трите групи, всяка поотделно, се бяха мъкнали през арктическите пущинаци и гори, отчаяно опитвайки се да се доберат обратно до импровизирания малък форт на Франклин и до истинските фортове Провидънс и Резолюшън.
Деветима бели мъже и един ескимос бяха загинали. Деветима мъртви от онези двайсет и един души, които младият лейтенант Джон Франклин — трийсет и три годишен, дундест и още тогава плешив — беше извел от форта Резолюшън през 1819 година, плюс един водач от местните, които те наемаха по пътя — Франклин не беше позволил на ескимоса да напусне експедицията, за да търси храна самостоятелно. Двама от мъжете бяха хладнокръвно убити. Поне единият от тях несъмнено беше изяден от останалите. Но само един от умрелите беше англичанин. Само един истински бял човек. Всички останали бяха френски voyageurs17 или индианци. Това беше донякъде успех — само един загинал англичанин, макар че останалите се бяха превърнали в ломотещи несвързано, брадати скелети. Макар че всички други бяха оцелели само защото Джордж Бак, проклетият вманиачен по секса мичман, беше изминал 1200 мили на снегоходки, за да донесе продукти и, което беше още по-важно, да доведе още индианци, които да се погрижат за Франклин и за умиращите му хора.
15
Северозападен проход (или Северозападен морски път) — морски път през Северния ледовит океан, свързваш Тихия с Атлантическия океан. Преди да бъде прекосен за пръв път от Руал Амундсен през 1903–1906 г., са били организирани множество експедиции в търсенето му.
16
Традиционно име на националното знаме на Великобритания, което се нарича официално „Юниън Флаг“ (Знаме на Съюза).
17
Буквално пътешественик (от фр.). През XVIII и първата половина на XIX в. в Средния запад на САЩ и в Канада — наемни превозвачи на стока на големи разстояния, главно с канута, дейност, с която са се занимавали главно канадски французи.