Остави вратата открехната половин пръст и се отдалечи.
— Когато сме готови ли? — възкликна Тимълти. — Исусе, Господи, кога ще станем по-готови? Махни се от пътя ми, Кейси!
И всички изтичаха на верандата.
Негова светлост ги чу и обърна към тях приветливото си лице — меко, в никакъв случай недружелюбно, лице на стара хрътка, видяла много убити и не по-малко избягали лисици, тичала добре навремето и тътреща се на стари години.
— Господа, моля да използвате изтривалката.
— Веднага. — И всички грижливо изчистиха снега и калта от обувките си.
— Оттук — каза Негова светлост и отстъпи настрани. Ясните му бледи очи тънеха в бръчки и торбички от многото години бренди. Бузите му бяха червени като вишновка. — Ще ви донеса питие и ще видим какво можем да направим за… как го нарекохте… палежа на Имението ли?
— Вие сте самото Сладко благоразумие — призна Тимълти и последва лорд Килготън в библиотеката. Домакинът наля уиски на всички.
— Господа. — Той отпусна старите си кокали в голямото кресло. — Наздраве.
— Отказваме — рече Кейси.
— Отказваме ли? — ахнаха всички. Чашите вече бяха в ръцете им.
— Това е трезво начинание и трябва да бъдем трезви, когато го вършим — каза Кейси и трепна от погледите им.
— Кого ще слушаме? — попита Риърдън. — Негова светлост или Кейси?
В отговор всички пресушиха чашите си и започнаха да кашлят и да се задъхват. Куражът незабавно се прояви в руменината на лицата им. Обърнаха се така, че Кейси да види разликата. Кейси побърза да ги настигне.
Междувременно старецът отпиваше от уискито си и нещо в спокойното му поведение сякаш ги изхвърли в Дъблинския залив и ги потопи във водата. Държа ги там, докато Кейси не си върна дар слово.
— Ваше благородие, нали сте чували за Бедите? Имам предвид не само Кайзеровата война в морето, а и нашите собствени Беди и Въстанието, което стигна чак до нашето градче, до кръчмата ни, а сега и до вашето Имение?
— Тревожно множество обстоятелства ме убеждават, че наистина живеем в злощастни времена — отвърна Негова светлост. — Да става каквото е писано. Познавам всички ви. Работили сте за мен. Мисля, че ви плащах доста добре.
— И дума да няма, ваша светлост. — Кейси пристъпи напред. — Просто „старите порядки се менят“ и чухме, че големите къщи край Тара и именията оттатък Килашандра са пламнали, за да ознаменуват свободата и…
— Чия свобода? — меко попита старецът. — Моята ли? От теглото да се грижа за тази къща, в която двамата с жена ми се носим с бързината на зарче в чаша, или… добре де, продължавайте. Кога бихте желали да подпалите Имението?
— Ако това няма да ви създаде неудобства, сър — рече Тимълти, — още сега.
Старецът сякаш потъна още по-дълбоко в креслото си. После промълви:
— О, Господи.
— Разбира се, ако ви е неудобно, можем да дойдем по-късно — бързо добави Нолън.
— По-късно. Що за приказки са това? — възкликна Кейси.
— Ужасно съжалявам — каза старецът. — Моля, позволете да обясня. Лейди Килготън в момента спи, а после ще ходим до Дъблин на премиерата на една пиеса на Синг…
— Адски добър автор — обади Риърдън.
— Гледах една негова пиеса миналата година — рече Нолън — и…
— Млъквайте! — заповяда Кейси.
Мъжете млъкнаха и отстъпиха назад. Негова светлост продължи с крехкия си като нощна пеперуда глас:
— После сме планирали вечеря за десет души. Надявам се… нали нямате нищо против да го отложите за утре вечер, за да се подготвим?
— Не — отсече Кейси.
— Чакай малко! — обадиха се всички останали.
— Палежът е едно, а билетите — съвсем друго — рече Тимълти. — Искам да кажа, ще има театър, а да пропуснеш представление е направо ужас. Пък щом и храната е приготвена, трябва да се изяде. Че и гости ще има. Трудно ще е да ги предупредят предварително.
— Точно това имах предвид — обади се Негова светлост.
— Да, знам! — викна Кейси, затвори очи плъзна ръце по бузите и устата си, стисна юмруци и се огледа отчаяно. — Но не можем да отлагаме палежи, сякаш са градински партита, дявол да го вземе! А просто ги правим!
— Правим ги, ако не забравяме кибрита — промърмори под нос Риърдън.
Кейси се извъртя и май щеше да му удари един, но истинността на казаното го накара да се сдържи.
— И освен това — обади се Нолън, — госпожата горе е много мила дама и се нуждае от една последна вечер забавления и почивка.
— Много мило от ваша страна. — Негова светлост напълни отново чашата му.
— Да гласуваме — предложи Нолън.
— По дяволите. — Кейси изгледа намръщено всички. — Вече виждам какъв ще е резултатът. Добре, утре вечер, мътните ви взели.