Выбрать главу

Той отпусна ремингтъна. Само това не беше очаквал. Изненадано погледна младата, усмихваща се жена върху леглото му. Блясъкът на червената й коса като че ли изпълваше цялата стая с червеникаво сияние.

— Вън в коридора ли ще стоите? — попита тя с дрезгав глас. Ласитър прибра ремингтъна, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Не сте ли сбъркали стаята, мис? — попита той и хвърли плика с парите на малката кръгла масичка в средата на стаята.

Тя поклати глава.

— При вас идвам, Ласитър.

— А коя сте?

Тя се изправи, но нито за миг не забравяше да подчертае прелестите си. Дългата, огненочервена коса падаше върху раменете й на меки къдри. Деколтето на сакото й беше дълбоко изрязано, така че Ласитър можеше да се наслаждава на гънката между предизвикателно вдигнатите й гърди, а като се приближаваше към него, под плътно прилепналата й пола ясно се очертаваше всеки мускул. В зелените й очи танцуваха малки дяволчета.

На около половин крачка от Ласитър тя спря. Беше по-ниска от него само с половин глава. Нежната й ръка се плъзна по кожената му жилетка, след това по рамото му и погали косите на тила му.

— Има ли значение коя съм, великане? — прошепна тя. — Видях те тази сутрин, Ласитър. Веднага разбрах, че в цял Лордсбърг няма друг мъж като теб. Аз разбирам от силни мъже, а ти си най-якият, когото някога съм срещала. Усещам го.

Той вдъхна аромата на косите й и почувства как тя накара някаква струна да зазвучи в него, а от това той не можеше и не искаше да се освободи. Беше дяволски хубава жена и той се питаше защо да не вземе това, което така щедро му се предлагаше.

Ръката му обви талията й.

Не беше необходимо да я придърпва към себе си. Тя сама се притисна към него. През жилетката и ризата си той чувстваше гърдите й, а сочните й начервени устни бяха съвсем близо до него.

Ласитър я целуна.

Езикът й като че ли пръсна искри в жилите му. Топлото й тяло излъчваше предизвикателство. Беше станала неудържима, пръстите й се впиваха в косата му.

Ласитър я вдигна внезапно и я понесе към леглото върху силните си ръце. Тя леко стенеше, когато той разкопчаваше костюма й и сложи голямата си ръка върху гърдите й.

— Хайде, Ласитър! — прикани го тя. — Не ме карай да чакам дълго!

Той видя, че пръстите й треперят, като му помагаше да разкопчее костюма й. Тя трескаво сваляше бельото си, докато застана пред Ласитър така, както бог я беше създал.

Наистина беше великолепна жена. Големите й гърди и без опората на корсажа стояха предизвикателно вдигнати. Ласитър бързо се съблече. Тя му помагаше, но треперещите й от страст ръце само забавяха момента, в който голите им тела щяха да се прегърнат.

Като забеляза това, тя се отпусна върху леглото. Тялото й се извиваше като на змия, измъкваща се от старата си кожа.

После Ласитър легна до нея. Възбуждащите му нежности изтръгваха от нея кратки стонове.

Ласитър чувстваше, че това не е преструвка. Тази жена имаше нужда от мъже така, както от насъщния хляб. Той знаеше, че не е първият, когото тя има, нито пък ще бъде последният.

Като че ли бяха създадени един за друг.

Чувствата на Ласитър се разбунтуваха не по-малко, отколкото тези на жената. Те дадоха един на друг всичко, на което бяха способни, и чак когато и двамата за първи път поеха въздух, забелязаха, че междувременно се беше стъмнило.

Дългите нокти на пръстите й се плъзгаха по покритата му с белези кожа.

— О, Ласитър — шепнеше тя задъхано — Какъв мъж си!

Той се смееше.

— Такъв, който може да ощастливи много жени — отвърна той.

Ноктите й се заровиха в косите му.

— Сега не говори за това! В момента сме важни само ние двамата.

Тя още веднъж потъна в опиянение, което като че ли беше по-силно от първото.

После в продължение на няколко минути лежаха безмълвни един до друг. Ръката на Ласитър беше върху лявата й гръд. Той усещаше учестеното биене на сърцето й, което след известно време се успокои.

— Колко е часът, Ласитър? — попита тя след малко. Той сви рамене и погледна през прозореца, през който в стаята проникваше слаба светлина.

— Виж моля ти се — промълви тя.

Той вдигна ръката си от гръдта й и спусна крака от леглото. Жилетката му беше на земята. Той се наведе и извади джобния часовник от малкото джобче.

— Минава десет и половина — каза той.

Тя скочи от леглото.

— Господи, толкова късно ли е вече? — прошепна тя. Ласитър се усмихна. Държи се като омъжена жена, която трябва да се прибира вкъщи навреме, за да постави пантофите на своя паша пред креслото, мислеше той. Но не изглеждаше да бърза по тази причина.