Ласитър знаеше, че Кено Бакет не понася двете големи кръчми, намиращи се една срещу друга на 5-та улица. Както той обичаше да казва, предпочиташе места, които може да обгърне с поглед. Ласитър обаче предполагаше, че в кръчмата на Хевърд или в тази на „Кемпбел енд Хейтчис Пул Хол“ той по-добре можеше да се навилнее, защото щетите след това не бяха толкова големи.
Като стигна до Спепуокс пред „Кристъл Палъс“, на около петдесет ярда пред себе си видя как един човек излетя през улицата във висока дъга. Завързаните отпред коне цвилеха мропизително, а един от тях се отскубна от коневръза и изчезна в галоп с вдигната опашка.
Ръмжащ глас заглушаваше целия уличен шум, въпреки че идваше от една къща.
Ласитър ускори крачка.
Мъжът на улицата пак се беше изправил, олюлявайки се, поизтупа праха от панталоните си и се спусна с наведена глава към тротоара. Изкачи трите стъпала на кръчмата с един скок, после изкрещя и се втурна през двукрилата врата в „Пул Хол“.
Чуваше се звук от чупене на дърво. През вратата пак излетя един човек.
Ласитър видя, че е мъжът отпреди малко.
Повтори се същата процедура, но когато той пак се канеше да се спусне през вратата, Ласитър го хвана за яката със светкавична бързина и го дръпна.
Мъжът ръмжеше и усърдно размахваше юмруци.
Ласитър ловко избегна яростните удари, после удари на необуздания брадат тип един през лицето и това го накара да замълчи.
— Кено Бакет вътре ли е? — попита Ласитър.
— А ти с кого мислиш, че се бия? — изръмжа мъжът. — Махни се от пътя ми, дългуч, да не ядеш бой.
През рамото на мъжа Ласитър видя, че един широкоплещест шериф с големи мустаци прекосява улицата.
В дясната си ръка небрежно държеше пушка за сачми с къси цеви.
Ласитър трябваше да се наведе, за да избегне юмруците на своя противник. С десния си юмрук юнакът боксираше един стълб от навеса.
Шерифът се приближи.
Без да задава въпроси, той замахна с прерязаните цеви на пушката и я стовари върху черепа на човека, който с въздишка се строполи на земята.
Ласитър вдигна ръце, като видя, че мустакатият се канеше да направи същото и с него.
— Махнете това, шефе — каза той. — Само го попитах нещо, а той се нахвърли върху мен.
— Изчезвайте оттук! — изръмжа шерифът.
— По-полека — каза Ласитър. — С един пиян миньор можете да се държите така, но не и с мен.
Мустакатият учудено повдигна вежди.
— Какво? Нещо по-особено ли сте?
— Не съм нещо особено — отвърна Ласитър гневно. — Аз съм само човек, който прасва един по мутрата на онзи, който става нахален. И тогава няма значение носи ли той звезда, или не.
Това не трогна особено шерифа.
— Бих искал да знам името ви, мистър — каза той.
— Ласитър.
Веждитге му отново се повдигнаха.
— Уелс-Фарговият Ласитър ли? — попита той.
По дяволите, кой е споменавал това име, мистър?
— С Уелс Фарго нямам абсолютно нищо общо. Оставете ме на мира. В Томбстоун срещу мен няма предявено никакво обвинение!
— Тогава значи Томбстоун е особен град за вас или?
Преди Ласитър да успее да даде дължимия отговор, през вратата на кръчмата изскочи едно плешиво човече и замалко не се блъсна в шерифа.
— Къде се бавите, Ърп? — изкрещя то. — Не се мотайте тук, ами застреляйте този луд Бакет, преди да е потрошил масите ми окончателно.
Шерифът хвърли на Ласитър още един строг поглед, след това се обърна и влезе в тясната кръчма, в чиито задни помещения се играеше билярд.
Ласитър го последва.
Междувременно крясъците вече бяха заглъхнали. Чуваше се само шум от трошене на дърво и дрънчене на счупено стъкло.
Ласитър наблюдаваше широкия гръб на шерифа. Плешивият го беше нарекъл Ърп. Сигурно е единият от братята на Уайът Ърп, защото той лично познаваше Уайът. Беше чул, че Вирджил Ърп се домогва до шерифската звезда в Томбстоун. Явно я беше получил.
Ърп просто изпразни едната цев на пушката и това беше достатъчно да накара Кено Бакет да се опомни.
Ласитър се отмести крачка встрани, за да може да гледа иззад широкия гръб на Ърп. Помещението беше претъпкано с изгубили разсъдък мъже и остатъци от изпотрошени столове и маси. Отзад в стаята за билярд стоеше залитащият Кено Бакет й втренчено гледаше шерифа Ърп. В дясната си ръка искаше щека за билярд, която сигурно се е канел да строши в черепа на клечащия пред него тромав миньор.
— Застреляйте го, шерифе! — крещеше плешивото човече от тезгяха. — Тогава веднъж завинаги ще се отървем от този ненормален разбойник.