Според Ласитър момичето на сцената напълно заслужаваше въодушевлението на мъжете. То беше вдигнало медночервените си коси на кок. Усмивка на задоволство се разливаше по хубавото му кукленско лице. Раздаваше въздушни целувки на множеството, което още повече засилваше въодушевлението.
Беше облечена само в черен корсаж и мрежести чорапи, които подчертаваха дългите й крака. В червения жартиер върху лявото бедро беше мушната сгъната банкнота, което явно беше замислено като подкана към мъжете.
Във всеки случай сега върху сцената като истински дъжд валяха монети и банкноти.
Тя не се наведе да ги събира. С полюляваща се походка се приближи до края на сцената и вдигна ръце. Бюстът й също се вдигна и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да пръсне корсажа. Стана тихо.
Пианистът удари няколко акорда, след това жената започна да пее със звънлив глас. Тоновете й бяха чисти, което не можеше да се твърди напълно за текста на песента. Тя пееше за един трапер, който едва успял да се спаси от снежна буря в някаква планинска колиба и чийто член вероятно щял да замръзне, ако младата жена от колибата не го предпазила от тази участ по всички правила на изкуството. Мъжът страшно й харесал, а това било най-важното.
Единствено Ласитър отмести поглед от сцената, когато в кръчмата влязоха трима мъже. Той ги позна веднага.
Братята Ларкин бяха търсени в почти всички щати западно от Мисисипи. Гонеха ги повече от две години, но винаги им се удаваше да се измъкнат от клопката.
Двамата по-възрастни трябваше да са Трей и Боб. Те бяха близнаци. Въпреки това човек можеше добре да ги различи, защото Трей имаше кървавочервен белег, минаващ напречно през носа, който обезобразяваше лицето му.
Третият беше значително по-млад от Трей и Боб. Казваше се Кели. Той беше най-лошият.
Кели Ларкин беше този, който откри пръв Ласитър и го издаде.
Когато срещна малките светли очи на убиеца, Ласитър почувства как по гърба му леко полазват тръпки. Инстинктивно сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна.
Братя Ларкин се раздвижиха и тръгнаха към Ласитър.
Жената все още пееше. Поглеждайки с крайчеца на окото си, Ласитър установи, че и тя гледа натам. Имаше известна прилика между нея и Кели Ларкин и Ласитър предположи, че жената на сцената е Шийна Ларкин, сестрата на братя Ларкин и приятелка на Джуд Донован.
На три крачки от Ласитър Ларкинови спряха. По лицето на Кели се беше изписала изпълнена с очакване ехидна усмивка.
— Това трябва да е той — каза Кели на по — възрастните си братя.
Червеният белег върху физиономията на Грей Ларкин потръпна.
— Този кон вън твой ли е? — попита той.
— Тишина! — изсъска един мъж до Ласитър, който не искаше да пропусне изпълнението на Шийна Ларкин. Но като видя, че се е сопнал на Ларкинови, пребледня и побърза да се измъкне.
— Да, това е моят кон, Груло — каза Ласитър.
— Добре дошъл в Уулфс Хоул — измърмори Кели. — Имаш 2000 долара, нали?
Двамата мъже от клисурата сигурно ги бяха осведомили.
— Вас какво ви засяга това? — попита Ласитър.
Кели се усмихна още по-широко. Погледна братята си и каза:
— Този задава въпроси, а? — Той отново се обърна към Ласитър. — Знаеш ли къде се намираш?
Ласитър кимна.
— В Уулфс Хоул. В града на Джуд Донован.
— О, той знае! — каза Кели Ларкин.
— Затваряй си устата, Кели! — сряза го Трей. А на Ласитър каза: — Ела с нас.
Той и Боб Ларкин се обърнаха, докато светлите очи на Кели блестяха, изпълнени с очакване. Вероятно се надяваше, че Ласитър ще започне да се опъва и да се перчи.
Ласитър не мислеше за това.
Той вървеше след двамата Ларкин, пред които от само себе си се проправяше път сред плътно стоящите един до друг мъже.
Жената от сцената ги следеше с поглед. Трей Ларкин се насочи към една врата, до която мъж в протрит черен костюм се беше облегнал на стената. Носеше черна широкопола шапка, чиято периферия засенчваше горната половина на лицето му.
Особено чувство обзе Ласитър. Нещо му подсказваше, че познава този човек.
До вратата, която сега Трей Ларкин отвори, имаше още пет крачки.
Тогава мъжът вдигна глава.
За Ласитър това беше като удар с камшик. Той трябваше да положи всички усилия да се овладее, за да не се спре и посегне към своя ремингтън.
Мъжът беше не някой друг, а Сидни Блад.
Блад, кръволокът на Уелс Фарго, който преследваше Ласитър години наред, за да го убие.
Лесигър получи удар в гърба. Реакцията му беше съвсем инстинктивна. Той се обърна със светкавична бързина, хвана ръката на Кели Ларкин и я дръпна нагоре.