— Коб ли? Какво общо може да има човек като вас с един такъв мошеник?
Думите на Дешър допаднаха на Ласитър. Човекът веднага му стана симпатичен.
— Трябваше да купя от него оръжия за една поръчка — отвърна той. — Ако времето ми не беше толкова малко, щях да си потърся друг търговец.
Дешър махна с ръка.
— Всички тия мошеници са един дол дренки — каза той презрително. — Трябва да ги вдигнат във въздуха с всичките им оръжия.
— Коб ми каза, че добре се справяте с картечница и оръдие и че в момента сте без работа — каза Ласитър.
— Това копеле винаги е дяволски добре информирано — измърмори Дешър. — Е добре, без работа съм. Какво гласи предложението ви и какво ще получа?
— Петстотин долара — каза Ласитър, представи се и обясни с няколко думи в какво се състои работата.
— Ние двамата сами ли? — попита Дешър скептично.
— И още трима други. Единият се казва Сидни Блад. Другият е Орвил Мак Интайър от Таксън и Кено Бакет.
Дешър започна да се хили.
— Да сме наясно — каза той весело. — Ще трябва да изчакате какво ще каже Кено Бекет по въпроса дали ще участвам и аз.
Ласитър поклати глава.
— Има ли нещо между вас?
— Бекет не може да ме понася, а и аз него също — това е всичко — каза Дешър равнодушно. — За мен той е бясно куче, а според него аз съм смахнат, заради ковчега.
Ласитър се засмя.
— Човек не трябва да му се сърди — той кимна към ковчега.
— Не е ли доста неудобно винаги да мъкнете със себе си това нещо, Дешър?
— Спокойно ме наричайте Каскит, както правят всички, Ласитър. Станало ми е навик. Сигурно е малко неудобно, но тъй като така или иначе не обичам да седя в седло върху някое от тези дългокраки животни, по-приятно ми е да пътувам с кола, за мен няма голяма разлика. Затова пък ковчегът е винаги с мен, в случай че нещо ми се случи, което при моята работа не е изключено. Изпитвам ужас, като си помисля, че мога да бъда закопан в някой набързо скован сандък или само в парцалите си. Един човек има право да се надява, че поне ще бъде погребан както трябва. В никакъв случай не бих искал да се лиша от това.
Ласитър гледаше ковчега. Черният предмет сигурно струваше цял куп пари. Беше облицован с бяла коприна. Там, където грабваше да са краката, Каскит беше застлал парче зебло.
Чудакът бе проследил погледа на Ласитър.
— За ботушите ми е — каза той, подсмихвайки се. — Ако ги оставя пред ковчега, Всеки веднага би разбрал, че съм вътре, нали?
Ласитър също се усмихна и му подаде ръка. Каскит Бейл Дешър, който отдавна вече беше свалил пушката, също протегна ръка.
Орвил Мак Интайър още го нямаше, когато вечерта на третия ден Ласитър се върна в Лордсбърг доста изтощен и насочи колата с оръжието към двора на пансиона на мисис Трейнър.
Междувременно Кено Бакет вече отново яздеше сивия си грозен кон и имаше такава физиономия, сякаш току-що беше изял някой особено кисел лимон.
Когато по време на пътуването се събуди и видя, че след тях се влачи Каскит Бейл Дешър с лекия си файтон и ковчега, той веднага се сбогува с Ласитър и му каза, че ще го целуне на едно място, ако се хване да върши работа с такъв откачен човек като глупака с ковчега.
Ласитър спокойно го изслуша, но след това сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна и каза, че Бакет може да върви, където пожелае, но ако преди това върне тристата долара.
За момент Кено Бакет изглеждаше така, сякаш ще посегне разгневен към револвера, но все пак навреме се сети, че Ласитър му беше доказвал вече няколко пъти кой е по-добрият в това отношение.
Каскит наблюдаваше сцената с голям интерес. Макар че не можеше да понася Бакет, той се респектираше от бързата му ръка, затова беше още повече учуден, че Бакет подви опашка пред Ласитър.
Дълбокото му уважение към Ласитър, за когото вече беше чувал някои неща, се увеличи.
Ръмжейки, Кено Бакет се беше подчинил на Ласитър. Оттогава той яздеше пред двете коли почти на миля разстояние, за да не е необходимо да понася присъствието на Каскит. Той не искаше да отседне заедно с тях в пансиона. Намери си евтин подслон на една съседна улица и каза на Ласитър, че ако някой го търси, той е в кръчмата на Дизърт, но да не изпраща Каскит да го вика, защото ще се случи нещастие.
Ласитър даде на Каскит няколко банкноти и му възложи да набави останалото снаряжение. Трябваха им още муниции, а също провизии и вода.
Ласитър изчака, докато Каскит изчезне от двора, и тогава накара прислужника на мисис Трейнър да се погрижи за конете. Той самият покри колата с оръжието с едно чергило и се качи в стаята си.
Малко по-късно се почука. Като влезе в стаята, Бес Трейнър се усмихваше.